Sedrie’s Photo & Travel Blog

Каменната сватба – природа и фантазия

Историята на природния феномен Каменната сватба, част от т. нар. Кърджалийски пирамиди, е сложна смесица между геология, вулканология, народни поверия и киноцентър “Бояна” – нещо характерно почти за всяка една сватба:)

Научна версия

dsc00130-as-smart-object-2

Според учените, скалните образувания край село Зимзелен, на около 5 км източно от центъра на град Кърджали са почнали да се образуват преди 40 млн. години, когато тези земи са били морско дъно с вулканична дейност. Преди около 25 млн. години морето се изтеглило на изток и вулканичните туфи под въздействието на ерозионните сили придобили тези интересни форми.

Народна версия

dsc00198

Имайки предвид, че с просто око на човек с  не-чак-толкова богаго въображение може да се различат ясно изразени форми на животни и хора, няма начин местните да не предложат свой вариант за произхода на тези скали.

Според преданието, снажен младеж се влюбил в изключително красива девойка от съседното село. Виждайки как синът му страда и линее от любов по тази девойка, баща му отишъл в селото да поиска ръката на девойката за сина си.

По време на пищната сватба духнал силен вятър, който повдигнал булото на булката. Бащата на момчето, онемял от красотата на момата, завидял на собствения си син и похотливи помисли и желания обзели ума и душата му.

В този момент, майката природата се ядосала на греховните мисли и тутакси вкаменила сватбарите. Жив останал само младоженецът, който през сълзи пожелал да бъде вкаменен редом с другите. Поради тази причина, Каменната сватба до ден днешен се намира близо до една локва, смятана за незасъхналите сълзи на младоженеца.

panorama-1

“Версия Бояна”

dsc00201

През 1986 г. от “Бояна” решават да снимат филм на име “Каменната гора” край Зимзелен. За тази цел екипът буквално преобразява скалните образувания, за да отговарят на техните виждания. За тази цел скалите са третирани с гипс и боя. В резултат на тези експерименти, една от фигурите, наподобяваща конче до “младоженците” е изчезнала завинаги.

Получава се голям скандал в местните медии, в резултат, на което местните почистват образуванията и за 26 години природата заличава останалите третирания.

Поради тези своеволия в миналото, отрицателни реакции получава и работата по филма “Козелът” на Георги Дюлгеров от 2008 г. (хубав филм, между другото). Този път, обаче, няма лоши последствия върху природния феномен.

Това са, общо взето, историите около това магнетично място – някои прекалено научни и далечни; други – прекалено наивни и “близки”, а трети – връщащи ни към българската реалност, “защлевявайки” шамара на алчността и наглостта.

kamenna_svatba-1 dsc00231-as-smart-object-1

п.п. Ако имате малко време, вижте горното клипче и какво означава това да си Херберт фон Караян и велик диригент:)

Add a comment




Манастирски комплекс “Св. Йоан Предтеча”

Да, не “Св. Йоан Продром”, който е епископски комплекс, част от който е бил и Манастирът “Св. Йоан Предтеча”.
Тук ще пиша именно за него – датиращ от ІХ. в., с което е обявен за един от най-старите духовни комплекси на територията на днешна България.

dsc00090-as-smart-object-1

(През ХІ в. е извършена коренна реконструкция на манастира, вероятно поради приемането на християнството и църквите са в силно изразен византийски архитектурен стил, с отличаващо се атонско влияние. По изискване на Министерството на културата, реставрацията на една от общо четирите църкви е извършена съблюдавайки атонския стил на съграждане, с което не се нарушава и канонът на православната църква.
Това го вметвам, понеже има доста църкви, построени с идеята и желанието за православни храмове, но така и не осветени и невключени в състава на Българските православни църкви. Не за друго, а защото не отговаря на даден “канонизиран” архитектурен стил – в случая атонски. Както и да е, това не е моя работа, но нещо прекалено ми напомня един принцип “Предимство на съдържанието пред формата”…)

dsc00092-as-smart-object-1

Интересното за мен в случая е, че 4 години учих на 200 метра от този паметник и нито веднъж не съм проявила интерес да го разгледам, снимам и т.н., та сега след 8 години от Варна пътувах, за да го снимам… Това е то – акъл да имаш, ама на време:)

Както и да е, понякога е хубаво да отидеш в родния си град и да “откриеш” нещо неопознато и интересно.
Така беше и в случая. Улучих и време – драма, драма, голяма драма бушуваше в небето.

Малко за историята на манастира…
Всъщност сега изобщо не прилича на манастир, но едно време (около ХІІІ в.) на това място е имало действащ манастир с монашески килии. Обаче, с времето коритото на река Арда, с която граничат и сегашните огради на комплекса, се е изместило на юг, като с това погълнало и някогашните килии и част от манастира.
Ако се доверим на думите на проф. Овчаров, комплексът е бил разрушен от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход.
За мен друго по-интересно е едно твърдение на група учени. Понеже при разкопките е открита херметически затворена гробница, в която са били положени мощите на висш християнски духовник – със запазени обредни одежди и епитрахил, а това е прецедент в България, т.е. това откритие е за първи път в България, а в световен мащаб е… четвърто… Именно поради тези обстоятелства, според някои, това е гробът на самия Патриарх Евтимий Търновски. Разбира се, доказателства няма никакви, за това си е просто хипотеза. Фактът, обаче си остава, че на това място е бил погребан наистина влиятелен християнски духовник от началото на ХІІІ в.

dsc00100

След има – няма 600 г., с Решение на правителството (тогавашното) през 2008 г., след пълна реставрация на една от църквите и част от стените (2000 г.), манастирът е предаден на Православната църква и започва за действа отново.

Едва сега си давам сметка училището ми по какви земи е построено, а аз не съм си направила труда да обиколя около него:)

Нищо, нищо… По-добре късно, отколкото никога. Все пак, можех да пътувам и от Токио, за да го снимам този манастир, вместо от Варна. Така, че доволна съм си:)

dsc00096-as-smart-object-1

А на вас ще ви кажа, че комплексът, обявен за паметник на културата, се намира в кв. Веселчане, близо до КАТ и ПГИ “Алеко Константинов”, както и до част от “небеизвестното” Водно огледало на Кърджали.

Ако не ме разбирате какво имам предвид, Кърджали винаги ще ви приветства с добро, за да видите с очите си всичко, което природата, хората, историята и Провидението са решили да са точно Там и никъде другаде. Никъде…

Add a comment




Магнетизъм

Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…

На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.

Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.

Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.

Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.

Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.

Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.

Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…

Или както я нарича една народната мъдрост:

„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”

Тази планина е Началото, тя е Животът…

Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.

Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…

Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.

Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)

Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.

Add a comment




Sunrise, sunrise

Ето три снимки от моя край – Източни родопии:)
Рових за едни снимки тука, та се разрових съвсем.
Първата снимка е на река Върбица, която е доста малка рекичка (в сравнение с Амазонка да кажем), вливаща се в река Арда. Мястото, където се случва това вливане може да се види прекрасно от крепостта Моняк, примерно. Особено ако е пролет или началото на лятото, когато обикновено в Арда има вода и ако не правят поредния ремонт я на язовир Кърджали, я на яз. Студен кладенец.

SONY DSC

Ааа, също да отбележа, че моделът на снимката е баща ми;)

След това се спрях на една снимка от най-шареното място около Кърджали – т. нар. махала, ромска махала…

untitled-1

И, завършвам с нещо много любимо и известно…

SONY DSC

Add a comment




Есен в Кърджали

Миналата година по това време фотоапаратът ми беше счупен и обикаляше Европа без мен. Да, видя Франция преди мен, примерно. Е, да де, той е видял и Япония преди мен, но нейсе:)

Тази година вече трябваше да се направят И есенни снимки с този апарат, та бях в Кърджали за кратко, супер експресно, след невероятно пътуване с 3 влака на БДЖ, тръгвайки в 21.55 от Варна, жива здрава “кацнах” на перона на Кърджалийската гара в 07:13 ч. Майка ми, естествено, че закъсняваше, за да ме прибере след това БДЖ-приключение от Варна, до Тулово, през Димитровград и до Кърджали:)
Когато е ноември, обикновено отпуските са кът. Е, поне при мен де. Ползвам си ги:) Ползвам всичко, което ми се предоставя. Ползвайте си отпуските. То без това вече и законодателно го прокараха де, ама да си кажа аз:)
Неделя, на 06-ти ноември беше Курбан Байрам, а понеделник хванах рейса за Варна, та цялото ми гостуване в Кърджали мина под надслова на Нейно Величество “Баклавата” и Негово превъзходителство “Бързането” :)
Все пак, успях да направя една-две снимки. Ще покажа някои от тях…
Повечето от тях са от Градската градина и главната улица, т.е. булевард “България”.

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.