Sedrie’s Photo & Travel Blog

2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment




Константите в нашия живот

Има неща, които не подлежат на корекция и, искаме-не искаме, трябва да ги приемем или най-малкото да не им обръщаме внимание /доколкото е възможно/.

Едно от тези неща е родното място. Независимо къде живеете, къде работите, обичате, мразите, радвате се или убивате мъката си… родното място е константа. Точка.

Доколкото родното място определя изконни неща като родина, семейство, принадлежност към едно или друго общество, език, религия и т.н., то си остава една от характеристиките на всеки един човек. Аз почти не познавам човек, който да мрази родното си място или да говори с омраза към него. Но познавам доста хора, о, дааа, много хора, които ненавиждат тези, които решават еднолично или егоистично съдбата на родните им места.

Няма да изпадам в лирични отклонения. Геополитическата обстановка е ясна на почти всеки интелигентен човек.  /А неинтелигентните едва ли са стигнали до това изречение/.

Представям на вашето внимание малко априлски снимки от Кърджали и областта.

 

Add a comment




Blue Jasmin

Сядам да пиша прясно, прясно изгледала последния излязъл по кината филм на моята любов Уди Алън – „Blue Jasmin” или както го превеждат в България  – „Син Жасмин” (заигравката започва още със заглавието – Blue, като “син” и „тъжен” и Жасмин от персийски „дар от Бога”). Иначе сядам да пиша, защото съм забравила да пусна бойлера сутринта и сега ще трябва да чакам водата да се стопли.

Слава Богу, опасенията ми, че няма да се съберат достатъчно на брой зрители, за да пуснат филма, се оказаха безпочвени. Какво? Така де – все пак във филма не участва Арнолд Шварценегер и никой не спасява света от нашествието на извънземните. Всъщност във филма никой никого не спасява, даже и себе си. През цялото време в главата ми се въртяха думите „Това, което човек сам може да си причини, никой не може да му го причини.”, както и „Има от лошо, по-лошо.”. Нямам намерение да ви разказвам сюжета на филма, който има желание ще отиде да го гледа или по-скоро ще го тегли от някъде, за да не се прекара случайно да даде 6-8 лв. за „такъв филм”.

Темата на филма е ясна – пълната деградация на личността в лицето на една съвременна жена, която не блести с кой знае какъв интелект, но за сметка на това е имала „късмет” с парите – с чуждите пари. Уди Алън умело поставя тезата, развива проблема, представя го през различни гледни точки, „дава шанс” на проблема да се реши, но не захаросва прекрасния си сценарий, не се впуска в романтични подробности.

Отдава почит (отново) на  една от любимите си професии – тази на стоматолозите и пак ги иронизира. Не мога да разбера само защо са му толкова „любими” в скечовете, книгите, сценариите? Иначе, да, прозрението му, че голяма част от зъболекарите имат творчески дарби си е вярно. Много от тях са добри художници, склуптори, фотографи и най-вече ценители на артистичните неща.

Ок, смях се доста на лафчетата, които бяха до болка познатите лафчета, които сте чували от хора, чието емоционално развитие и градация на обноските са спрели някъде в пубертета. Въпреки това, не мога да кажа, че това е комедия. Това си е чиста трагикомедия – както се смееш, изведнъж ти се секва смехът и чак ти не можеш да повярваш, че всъщност си се смял точно на това! Уди Алън си е майстор на тези изпипани отвсякъде обрати.

Казват, че филмът вероятно ще донесе на Кейт Бланшет Оскар. На Уди Алън едва ли му пука за това, но според мен не вероятно, а почти със сигурност Кейт Бланшет ще получи Оскар, защото наистина представя героинята си блестящо, перфектно.

Лично за себе си направих следния извод от филма:

Ако има нещо по-лошо от това да нямаш е това, да имаш много и да го загубиш от раз. А ако има нещо по-лошо от това да имаш много и да го загубиш от раз е да го загубиш заради лично твоя грешка, изразяваща се в мимолетна загуба на самообладание.

И нали блогът ми е за снимки и пътувания, ето ви една снимка от моя роден край – кърджалийско. Мястото, където река Върбица се влива в река Арда, а в далечината между смесицата от облаци и мъгла се вижда хълма, на който е крепостта Моняк.

П. С. Обмислям да превърна блога си в просто блог, без да го ограничавам в разни рамки, но ще помисля още малко. Не съм сигурна на колко хора им се четат промените в Закона за ДДС и ЗКПО през 20ХХ г.

dsc01515-as-smart-object dsc01515-as-smart-object-1

Add a comment




Егоистични размисли

Имали ли сте усещане за адска самота след изчитане на някоя много хубава книга? Всъщност опитът показа, че първо трябва да задам въпроса „Четете ли изобщо книги?”, а след евентуален положителен отговор, горният въпрос. Не знам за вас, но при мен това е редовно явление. Веднъж даже държах цяла година последните 100 страници на една книга, само и само, за да не я изчета и за да не изпитам онова тъпо-хладно-отчаяно усещане за самота. (Е, накрая я изчетох де, беше страхотна – както всяка една книга на Хосе Карлос Сомоса).

Сигурно някои от вас си мислят, че съм тотално изперкала и, че нещо ми има. За вас мога да кажа само, че не сте попаднали на „Книгата”, а може би тук отношение взима и нивото на емоционалност, на въображение, на емпатия и все от този род неща…

Разбира се, държа да уточня, че книгата наистина трябва да е на висота. Не може нищо посредствено да ви направи впечатление, камо ли да ви накара да се чувствате самотни след него. Така е и с хората между другото. Колко посредствени хора са ви направили силно впечатление? А колко неща, в които не е вложена страст сте запомнили?

Винаги съм мразела посредствеността, особено в отношенията с хората, в извършваните действия, постъпки, та ако щете даже и в начина, по който поздравявате един човек.

Именно книга на подобна (и не само) тематика ме кара в момента да се чувствам безнадеждно „самотна”… Все едно съм била толкова близка до персонажите от книгата, а тях вече ги няма. Няма и да ги има. Никога повече. Знам, абстрактно е, даже го усещам самата, докато пиша тези редове, но се опитвам максимално описателно да ви представя това усещане.

Опитах се да компенсирам с филма, който е направен по въпросната книга, но общо взето намразих режисьора и актьорите – толкова са далеч от представата ми за персонажите, че си е същинско кощунство към книгата. Е, да, сценаристът е авторът на книга, който е започнал да пише първо сценарии, а впоследствие се е ориентирал към книгите. ОК, става въпрос за Айн Ранд и знам, че доста не са я чували, а още повече са я чели и не одобряват много философията й на обективизъм и лансиране на егоизма като път към човешкия прогрес и еволюция. Някои казват, че е станала известна, защото по времето,  когато е творяла, капиталистите в САЩ са намирали в нейните книги „оправдания” за постъпките и действията си, които често са били гарнирани с голяма доза алчност.

Не разбирам от политика и мега много мразя да ми се дърдори на политически теми, но съм завършила икономика и мога да кажа, че има разнородни разбирания за значението й, но в основата й лежи въпросът „Какво, как и кога да се произведе?” – не самоцелно, разбира се, а с цел рационално задоволяване на неограничените човешки потребности с ограничени ресурси. Да, прогнозирането, обяснението, следенето на рационалния избор на отделните стопански субекти е фундамента на икономическата теория.

Ами, тогава, мили мои, защото очакваме от хората около нас да не взимат рационални решения за своите дейности, потребности и начина на използване на своите ресурси, сред които е и капиталът?! Мисля, че въпросът ми е реторичен и не мисля, че имам такива читатели, които да не могат да осмислят това. А ако има такива, просто си представете, че имате даден капитал – нима ще гледате да го прахосате тъпо и глупаво, нима няма да се опитате, поне да се опитате, да вземете най-рационалния избор за неговото използване, с цел неговата възвръщаемост, обръщаемост и бъдеща добавена полезност? Не? Хмм, едва ли.

Тогава, защо трябва да заклеймяваме капиталистите, а и барабар с тях Айн Ранд, която едва ли не е нарочена, че пише манифести единстнено и само за капиталистическа употреба? Мисля, че е меко казано несправедливо. Защото тя е писала и книга за индивидуалиста, който не отстъпва именно пред тези капиталисти, които искат да го унищожат и да го купят. Да го „асимилират” и да го накарат да им се подчинява. Да го превърнат в един от многото, в „човек втора ръка”.

Аз не желая да защитавам нито Айн Ранд, защото не ми е никаква, нито капиталистите, нито егоистите, нито никой. Аз искам да ви провокирам да гледате обективно нещата около вас, да се абстрахирате от втълпяваните от масите твърдения, виждания, порядки и да погледнете „отстрани”, обективно на ситуациите и хората около вас, защото само така може да се постигне справедливост, само така и вие може да получите заслужената справедливост. И все пак, справедливост не означа само богатство, лукс, красиви мъже/жени и там всички материалности, да не ги изброявам, а справедливост означава и адекватно наказание, ако има провинение. Т.е. справедливостта, не е положително заредена, не само, не винаги.

Сигурно смятате, че много се обяснявам, но искам да ви кажа, че това е нищо, защото Айн Ранд е написала 830 страници за проблемите на индивидуалиста, който не живее по общоприетите правила и се бори с посредствеността и хората „втора ръка” (това е израз, който самата Айн Ранд използва, не е моя измислица).

Книгата се казва „Изворът” и има доста противоречиви мнения за нея, както за почти цялото творчество и живот на Айд Ранд. Но какво ме вълнува мен личният живот на авторката на такава страхотна книга, щом е успяла да сътвори такова великолепно философско четиво, да създаде тези персонажи, да ги представи по такъв блестящ начин?

Все пак моят блог нали се води за пътувания и снимки, няма да пиша рецензия на книга, не за друго, ама просто не съм компетентна и най-много да се получи нещо супер посредствено. Който желае, така или иначе винаги ще намери информация за нея, аз се чувствах длъжна да изразя моето мнение, а то е: ТАЗИ КНИГА Е СТРАХОТНА!

Ще си позволя само да вметна две неща от книгата, които винаги ще помня:

1. „Преди да кажеш „Аз те обичам”, трябва да се научиш да казваш „Аз””.

2. „Ако свободно течащата вода не беше спряна от язовирната стена против природата й, тази вода никога нямаше да произвежда енергия.”

Защо книгата се казва „Изворът”? Защото изворът на човешкото развитие и еволюция е в съзидателния и компетентен егоизъм (според Айн Ранд). Разбира се, под егоизъм последното нещо, което трябва да разбирате е пренебрегване на чуждите права, мнение и свобода за сметка на собствената изгода. Под егоизъм тук се разбира верен на себе си индивидуализъм, който е придружен със знания, умения.

И все пак, както по-горе споменах, това е блог за снимки и пътувания, ще споделя няколко тематични неща и тихо ще си чакам да бъда отново готова за следващата прекрасна книга… Ненапразно някой беше казал, че след еуфорията идва отчаянието… Но животът е един кръговрат, така, че спасение има – до следващия път.

П.П. Снимките са от село Главатарци, намиращо се на язовир Кърджали. Преди обикновеното селце, сега стремглаво се превръща в истински курортен център (особено след отварянето на ГКПП “Маказа”).

П.П.2 На Острова, от снимките, който преди да построят язовирната стена е бил хълм, дядо ми е пасял кравите си и това не е шега. Докато чакали да се построи прогимназиалното училище в с. Енчец, това им е било заниманието. Годината е някъде между 1946-1949. Какви знаменити години… за милиони по света…

3 comments




Царството на Лео

Лео (съкратено от Леонел, а не от Леонардо, много молим:)) е един котарак с голям късмет. Първо, с попадането му в ръцете на сестра ми, после с “осиновяването” му от майка ми и изобщо живота му в момента. След като се погрижи за потомството си миналата пролет, Лео вече долу-горе кротнал, мнооого отслабнал, с див син поглед ми позира в Царството си в двора на родителите ми. (Е, добре де – майка ми бдеше да стои както трябва и да кротува… доколкото един котарак може да кротува:) ).

Понякога си мисля, че Лео е глезен повече, отколко аз, преди 150-70-59 години:)

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.