Sedrie’s Photo & Travel Blog

Магнетизъм

Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…

На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.

Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.

Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.

Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.

Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.

Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.

Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…

Или както я нарича една народната мъдрост:

„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”

Тази планина е Началото, тя е Животът…

Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.

Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…

Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.

Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)

Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.

Add a comment




Мелник в края на септември


Никога не съм посещавала с особена охота занятията по философия. Професорът ми сигурно ще се разочарова от мен, още повече, че ми е писал отлична оценка, но пък едва ли посещава блога ми, та да разбере:)

От всичките занимания в тези дъъъълги и убийствени за мен часове (винаги бяха последните часове в понеделник! следобед!!!), едно нещо ми беше харесало и го превърнах в мое “малко правило”, когато пиша и говоря по дадена тема. А, именно – изпъстреният с чужди мисли, разбирайте цитати, афоризми, мъдри мисли, лафове и т.н., и т.н., ако не се използват с изтънчено чувство за мяра и особено внимание, граничещо с педантизъм, може да направи изключително лошо впечатление на разсъдливия и буден читател/слушател. Да, вярно е, че има доста хора, които се впечатляват от такива изрази, но това не променя факта, че те са чужди и използването им под път и над път някакси губи чара на авторското, индувидуалното в това, което ние сами изказваме…
Обаче!, аз днес ще направя едно изключение и то не е случайно.
Ще започна изложението на настоящия “пътепис” с думи на Мартин Лутър Кинг-Младши, който ни е завещал:


“Ако човек е метач на улици, той трябва да мете, както Микеланджело е рисувал или както Бетховен е композирал, или както Шекспир е писал поезия. Той трябва така да мете, че всеки в рая и на земята да спре и да каже “Тук живееше велик метач, който си вършеше работата добре”.

Изразът в каква връзка е, няма значение. Искам да ви кажа, че ако правите нещо, трябва да го направите както трябва – без значение, че в края на това дело не лежи спасяването на света или откриването на лек за СПИН, примерно…
Човек може да  е професионалист във всяка една дейност… Във всяка… Разбира се, може да е пълен неудачник и в това, за което има докторска титла…

Няма повече да изпадам в дребнави примери. Ще ви разкажа за моите впечатления за най-малкия град в Р. България…
Най-малкият, но един от най-разкошните… С един такъв особен чар, атмосфера. Странно е усещането да си на това място. Не, не е еуфорично. Няма да видите нещо ала Гранд каньон. Нищо особено, уж. Ама, те кара да се чувстваш свободно-прикован и да желаеш да споделиш това чувство.
Аз, стигнах до Мелник, използвайки най-големия град в България като гара разпределителна, за пореден път:)
Не за друго, ама все още няма по-лек път от Варна за Мелник. Някакси дионалите не се харесват на транспортното министерство:)
Ако имате желание да посетите Мелник и района, препоръката ми е да го направите с кола. Има доста места наоколо, които са на радиус по 15-20 км разстояние и без кола просто няма как да се посетят всички ефективно. А си струват:)

Като стигнете до това местенце, сгушено сред феномена Мелнишки пирамиди, непременно отидете до Кордопуловата къща (най-голямата възрожденска къща в Бг)  и я разгледайте!:) Слезте и в мазето, за да видите винарната на къщата, която е доста впечатляваща – тунели, издълбани в скалата под къщата. Опитайте и домашното вино, което се произвежда в същата изба. Препоръчвам ви “Мелник 55″ – плътно и ароматно червено вино, което не съм опитвала никога преди на друго място. Определено виното им не е за всеки, т.е. не е масовият вкус на мерло, мавруд и т.н. Поради това, според мен, си струва да се опита, даже и да останете само с опитването:) Какво ще разказвате на внуците си след 50 години за Мелник, иначе? :) Трябва да се трупат спомени, преживявания, снимки, много снимки:)

Нощувах в един хотел, в стил местните къщи, на име “Деспот Слав”. Намира се близо до Кордопуловата къща и си има собствено ресторантче, доста приятно и на приемлива цена – 40 лв. на стая за нощувка със закуска.

Персоналът беше много любезен и ни предложиха страхотно домашно вино, което може да ви опияни много бързо (като повечето домашни вина де).

На залез препоръчвам да се поразходите до Деспотславовата крепост, която е на един хълм над града, от където се виждат най-хубавите и оформени “пирамиди”. Една обширна долина от жълто-охра-червеникави, издялани сякаш съзнателно от ръката на Велик майстор, какъвто може да бъде единствено нещо по-висше от Човека…

Усещам, че се впускам в някакви лирични излияния и се отклонявам от същинската форма на един пътепис, но кой е казал, че трябва да си слагаме рамки в нещата, които правим за кеф? :)

Ето малко снимки от Мелник и Деспотславовата крепост. И… да не забравите да си вземете фотоапарати и приятна компания, ако имате нужда де, за да  може да се връщате на това място след време, без да отивате там физически…, а защо пък и не, за да кажат след вас “Този човек обичаше красотата, която ни е дала природата и я откриваше постоянно. Този човек, обичаше да пътува и го правеше добре.”:)

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.