Sedrie’s Photo & Travel Blog

Мелник в края на септември


Никога не съм посещавала с особена охота занятията по философия. Професорът ми сигурно ще се разочарова от мен, още повече, че ми е писал отлична оценка, но пък едва ли посещава блога ми, та да разбере:)

От всичките занимания в тези дъъъълги и убийствени за мен часове (винаги бяха последните часове в понеделник! следобед!!!), едно нещо ми беше харесало и го превърнах в мое “малко правило”, когато пиша и говоря по дадена тема. А, именно – изпъстреният с чужди мисли, разбирайте цитати, афоризми, мъдри мисли, лафове и т.н., и т.н., ако не се използват с изтънчено чувство за мяра и особено внимание, граничещо с педантизъм, може да направи изключително лошо впечатление на разсъдливия и буден читател/слушател. Да, вярно е, че има доста хора, които се впечатляват от такива изрази, но това не променя факта, че те са чужди и използването им под път и над път някакси губи чара на авторското, индувидуалното в това, което ние сами изказваме…
Обаче!, аз днес ще направя едно изключение и то не е случайно.
Ще започна изложението на настоящия “пътепис” с думи на Мартин Лутър Кинг-Младши, който ни е завещал:


“Ако човек е метач на улици, той трябва да мете, както Микеланджело е рисувал или както Бетховен е композирал, или както Шекспир е писал поезия. Той трябва така да мете, че всеки в рая и на земята да спре и да каже “Тук живееше велик метач, който си вършеше работата добре”.

Изразът в каква връзка е, няма значение. Искам да ви кажа, че ако правите нещо, трябва да го направите както трябва – без значение, че в края на това дело не лежи спасяването на света или откриването на лек за СПИН, примерно…
Човек може да  е професионалист във всяка една дейност… Във всяка… Разбира се, може да е пълен неудачник и в това, за което има докторска титла…

Няма повече да изпадам в дребнави примери. Ще ви разкажа за моите впечатления за най-малкия град в Р. България…
Най-малкият, но един от най-разкошните… С един такъв особен чар, атмосфера. Странно е усещането да си на това място. Не, не е еуфорично. Няма да видите нещо ала Гранд каньон. Нищо особено, уж. Ама, те кара да се чувстваш свободно-прикован и да желаеш да споделиш това чувство.
Аз, стигнах до Мелник, използвайки най-големия град в България като гара разпределителна, за пореден път:)
Не за друго, ама все още няма по-лек път от Варна за Мелник. Някакси дионалите не се харесват на транспортното министерство:)
Ако имате желание да посетите Мелник и района, препоръката ми е да го направите с кола. Има доста места наоколо, които са на радиус по 15-20 км разстояние и без кола просто няма как да се посетят всички ефективно. А си струват:)

Като стигнете до това местенце, сгушено сред феномена Мелнишки пирамиди, непременно отидете до Кордопуловата къща (най-голямата възрожденска къща в Бг)  и я разгледайте!:) Слезте и в мазето, за да видите винарната на къщата, която е доста впечатляваща – тунели, издълбани в скалата под къщата. Опитайте и домашното вино, което се произвежда в същата изба. Препоръчвам ви “Мелник 55″ – плътно и ароматно червено вино, което не съм опитвала никога преди на друго място. Определено виното им не е за всеки, т.е. не е масовият вкус на мерло, мавруд и т.н. Поради това, според мен, си струва да се опита, даже и да останете само с опитването:) Какво ще разказвате на внуците си след 50 години за Мелник, иначе? :) Трябва да се трупат спомени, преживявания, снимки, много снимки:)

Нощувах в един хотел, в стил местните къщи, на име “Деспот Слав”. Намира се близо до Кордопуловата къща и си има собствено ресторантче, доста приятно и на приемлива цена – 40 лв. на стая за нощувка със закуска.

Персоналът беше много любезен и ни предложиха страхотно домашно вино, което може да ви опияни много бързо (като повечето домашни вина де).

На залез препоръчвам да се поразходите до Деспотславовата крепост, която е на един хълм над града, от където се виждат най-хубавите и оформени “пирамиди”. Една обширна долина от жълто-охра-червеникави, издялани сякаш съзнателно от ръката на Велик майстор, какъвто може да бъде единствено нещо по-висше от Човека…

Усещам, че се впускам в някакви лирични излияния и се отклонявам от същинската форма на един пътепис, но кой е казал, че трябва да си слагаме рамки в нещата, които правим за кеф? :)

Ето малко снимки от Мелник и Деспотславовата крепост. И… да не забравите да си вземете фотоапарати и приятна компания, ако имате нужда де, за да  може да се връщате на това място след време, без да отивате там физически…, а защо пък и не, за да кажат след вас “Този човек обичаше красотата, която ни е дала природата и я откриваше постоянно. Този човек, обичаше да пътува и го правеше добре.”:)

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.