Sedrie’s Photo & Travel Blog

2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment




Evidence

Има дни, а най-вече – вечери, когато имаш особена потребност от едно хубаво, ама наистина хубаво вино и тривиалното “In vino veritas” придобива невероятно екзистенциален смисъл, та си убеден до мозъка на костите си, че това си е ултра оригинален израз…

Обаче, с истината посредством виното, идва и продължението на израза “…in aqua sanitas”, т.е. във водата е здравето…
ВиК-Варна ООД благоволиха да ни “оводнят” и сега с блаженство слушам симбиозата между гласа на Mike Patton и шума, който вдига въртящата се пералня…
…………………………………………..
В края на краищата, в чест на нейно величество Диетата, не си взех вино… ама пък си послушах Faith No More (и пералнята:))
Даже и една снимка поразцъках… И, за да не излезе, че спамя в собствения си блог за снимки и пътувания със саркастични писания за ВиК – ще ви покажа какво се получи след “разцъкванията” върху снимката:)

[SinglePic not found]

Add a comment




Магнетизъм

Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…

На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.

Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.

Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.

Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.

Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.

Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.

Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…

Или както я нарича една народната мъдрост:

„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”

Тази планина е Началото, тя е Животът…

Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.

Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…

Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.

Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)

Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.