Sedrie’s Photo & Travel Blog

Устието на р. Велека

… през октомври.

group-1-dsc00005_dsc00007

Add a comment




Rain down on me…

2 comments




Залез във Варна, обяд в Сандански, вечер до Байкушевата мура

Има места и моменти, когато не ти се снима. Всъщност, не ти е до снимки.

Това, което виждаш е толкова красиво, впечатляващо и… достатъчно, че нямаш сили да извадиш апарата и/или да настроиш стативи и филтри, за да запечаташ това, което виждат очите ти и усеща духът ти.

Рових за няколко такива снимки и моменти. Знам, че звучи супер мързелско и оправдаващо се, но наистина никак не ми беше до снимки, та… за това снимките са малко на брой:)

Първите снимки са от един залез във Варна, на Морска гара. Ок, много от варненците ще си кажат, че е поредният залез. Въпрос на гледна точка, бих казала. Пък нали гледната точка зависела от мястото на седене… Знае ли човек?:)  Не знае:)

След това идат снимки от Сандански. Бях за първи път там. Доста по-хубаво е от Петрич, примерно. Времето беше хубаво, а на мен ми беше седящо и взиращо се. Едно такова мълчаливо, тихо, спокойно… Това може да се постигне в Сандански. Предразполага:) Хубаво градче, с минерални извори, които били целебни за белодробни болести:)

Следват снимки от хижа Вихрен – връх Тодорка и най-старото известно иглолистно дърво в България – Байкушевата мура. Обичам много вафли “Мура”, особено от онези с бялата опаковка (с двойно повече шоколад:) ), но не знаех, че именно една мура е най-старото иглолистно дърво в България. Според това, което прочетох на таблото пред дървото, възрастта е измерена с някаква апаратура от ботаници на цар Фердинанд, които тръгнали по негова поръчка да изучават горите в Пирин и се натъкнали на това дърво, установили възрастта му, която е над 1300 години:)

Последните две снимки са от едно време любимото ми място – Банско. Сега е ужас пълен. Не можах да го позная. То няма и как де, всичко е променено в лош, много лош аспект. Нищо, това вече е присъщо и някакси тривиално за българското съвремие и манталитет. Бизнес. Това е. Изборът е ваш.

Add a comment




Есен в Кърджали

Миналата година по това време фотоапаратът ми беше счупен и обикаляше Европа без мен. Да, видя Франция преди мен, примерно. Е, да де, той е видял и Япония преди мен, но нейсе:)

Тази година вече трябваше да се направят И есенни снимки с този апарат, та бях в Кърджали за кратко, супер експресно, след невероятно пътуване с 3 влака на БДЖ, тръгвайки в 21.55 от Варна, жива здрава “кацнах” на перона на Кърджалийската гара в 07:13 ч. Майка ми, естествено, че закъсняваше, за да ме прибере след това БДЖ-приключение от Варна, до Тулово, през Димитровград и до Кърджали:)
Когато е ноември, обикновено отпуските са кът. Е, поне при мен де. Ползвам си ги:) Ползвам всичко, което ми се предоставя. Ползвайте си отпуските. То без това вече и законодателно го прокараха де, ама да си кажа аз:)
Неделя, на 06-ти ноември беше Курбан Байрам, а понеделник хванах рейса за Варна, та цялото ми гостуване в Кърджали мина под надслова на Нейно Величество “Баклавата” и Негово превъзходителство “Бързането” :)
Все пак, успях да направя една-две снимки. Ще покажа някои от тях…
Повечето от тях са от Градската градина и главната улица, т.е. булевард “България”.

Add a comment




Осеново – обликът на изоставеността


Едно уточнение преди всичко останало – говорим за Осеново, Благоевградско, а не Варненско:)

С богата и интересна история, днес село Осеново е едно от множеството села из Родопите, където са останали няколко домакинства, т.е. са поели съдбата на изоставените… Очаквано, селото е населено само от възрастни хора и то много малко на брой. Неподдържани къщи, градини, овощки… Навява меланхолия, да. Меланхолията на забравата…

Преди Осеново, отляво на пътя, отчетливо се вижда скално образувание, известно като “Сватбата” и според легендата една зла свекърва е прокълнала сватбарите, които са се вкаменили. До самите скали се стига през селото, по една стръмна пътечка, минаваща край градините на жителите на селото. Толкова много къпини имаше, че не пропуснах да си хапна сладко, сладко:)

Направих малко снимки, които може да видите по-долу.

п.п. Скалите бяха доста стръмни, така че, ако имате път натам – внимателно:)

1 comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.