Sedrie’s Photo & Travel Blog

Нос Емине

Всички, които ме познават малко или много, знаят какво означава за мен да съм била на нос Емине. Останалите  може да гледат снимките и просто да се опитат да усетят това, което аз съм усещала в този момент. За целта вижте последната снимка. Това беше снимка, направена в един бегъл миг, в който просто се обърнах да погледна за още едит път фара, ей така за “довиждане”. И в този миг нещо светна:)

Нос Емине беше последното място, което не бях посещавала от Българското Черноморие. Беше.

 

Add a comment




Есенни залези

Изгревите и залезите са най-красиви есента. Поне такива са моите скромни наблюдения.

Залезът на 21-ви октомври /Ден на Кърджали, между другото/ във Варна изглеждаше така:

Add a comment




Краят на деня

Романтичната ми душа не би могла да се насити на красиви изгреви и залези. А представете си да имахме 2 Слънца, подобно на някои бисоларни системи някъде в необятното пространство…

Днес, нашият източник на светлина, топлина и живот, ни каза по следния начин “Лека нощ” /поне във Варна:)/

Add a comment




Добро утро, Варна

Добре, че листата на дърветата започнаха да пожълтяват, че да създадат поне психологическото усещане за есен, защото тази година минахме от лято на зима, без преход, без 20 дена чорапогащи. Това, разбира се, е леко разтърсващо, но да се надяваме, че ноември ще става, ако не за плаж, поне за разходка:)

Add a comment




Tall Ships 2016

Тази година етапът до Варна, т.е. последната спирка, на регатата Black Sea Tall Ships беше началото на октомври. Разбира се, през деня имаше голяма посещаемост, гъмжеше от хора, затова за снимки трябваше да се отиде рано сутрин. А именно тук е пресечната точка на фотографията и гледането на малко дете – и за двете трябва да се става рано, рано:)

Този път даже изпреварих детето по събуждане, смъкнах си колелото от куките, изчистих го от праха и мръсотията, които се бяха събрали, определено, не поради много каране хахаах. След напомпване на гумите вече бях готова да си припомня някои моменти от предмайчинския си период. Улиците си бяха супер празни неделя сутрин, карането по пътя беше кеф. Надявах се да е така и на Морска гара. Да, нямаше много хора, но имаше достатъчно… фотографи. Мъглата, от своя страна, колкото и да е фотогенична, ми напълни дробовете с влага за 2 месеца напред.

До час вече бях тръгнала от там, то и взе да става все “по-тясно” и си продължих по крайбрежната алея към завоя на Почивка. И, колкото и нескромно да прозвучи, ще се похваля, че след толкова време зарязване на колоезденето, успях да изкача въпросния завой  с предавки 2 на 4 /хората от Варна са наясно за какво става въпрос, за останалите има гугъл:) ). Е, да – на два пъти бях на косъм да се откажа, но трябваше да си докажа, че мога и за моя голяма изненада успях, макар след това цялото ми тяло да беше се превърнало в едно голямо дишане:)

Ето ги и част от снимките, които съм направила:

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.