Sedrie’s Photo & Travel Blog

Ден трети в Рила

Вижте, определено нямам никакво желание да потретвам без това широкоизвестната мизерия на хижите в Рила. Но… имам мнение по въпроса и държа да го изкажа…

Малко за въпросния трети ден…

Понеже спокойният сън беше мираж, събудих се преди Слънцето, преди алармата и преди котките. Въртях се, въртях се в спалния чувал, докато не се усуках съвсем и реших да стана и да подишам малко сутрешен планински въздух. Изгревът на планината, логично е малко по-късно от на морето. Според мен поради надморската височина:))))))

След като се измъчих лично с измиване на зъбите си с минус 30-градусова вода (не водка), взех статива и се пошматках около хижа Ив. Вазов. Не мога да не призная, че външно са я постегнали. Даже нови тоалетни са направили, но са забравили сапуна някъде… Може и мулето да го е изяло, докато го носело. То не е малко път; и то е живо същество, огладнява…

Та, снимах 5-6 снимки по изгрев, тук ще ви покажа някои от тях. Всички останали снимки са от прехода през същия ден – от хижа Иван Вазов до хижа Скакавица. Прекрасен маршрут! Имате възможност да видите Седемте рилски езера от една по-различна гледна точка, която определено си струва. Без това маршрутът е доста лек, в сравнение с този от Мальовица до Иван Вазов…

За Езерата…

Пълна анархия и лудница и все такива от този род… Аурата на Рила явно се е разпространила доста и народът се е стекъл на талази да я зърне лично. А може би да хапваш тройка кебапчета, които дълго си ги мъкнал по лифта, гледайки езерата е доста романтично?… Кой знае?

След едно дълго спускане надолу, минавайки покрай Сълзата, Окото и Бъбрека пътят отбива наляво към хижа Скакавица. До нея се стига по един доста приятен път през борова гора… Нещо, което определено липсва на по-високите надморски височини:)

За хижа Скакавица какво да кажа? Пълна безотговорност и безхаберие!… Няма такова отношение от хижар към туристи! Не стига, че хижата е на 40 минути пеша от място, до където стигат МПС-та, банята е мега екстра! След като водих дълги дебати, че банята е необходимост за един човек; че това е основно хигиенно средство, че вече миришем доста странно и сме на път да се намразим, ако се приберем до Варна в една и съща кола 3-ма, 4-ма  - всеки със своя си природен аромат…

Няма братче, няма баня, това е положението! Освен това хижарят, цитирам “Няма дърва, за да запаля котела. А и след два дена си тръгвам.”. Нужно ли е да коментирам това изказване?!

Както и да е, примирих се с положението, то все едно имах избор де… С вярата, че вече съм само на часове от банята, сутринта на следващия ден се събудих с обзела цялата хижа миризма на пържени филии.

Отидох до т. нар. столова да питам какво има за закуска. Отговорът беше “Хляб, сирене, малко сладко, чай.”

Погледнах жената недоверчиво и я попитах “А защо цялата хижа мирише на пържени филии?!”

“Защото чакаме група от Езерата, за тях са приготвени. След 20 минути трябва да дойдат.”

Аз пак упорито продължих да разпитвам “А защо пържени филии няма за хората, които са пренощували тука, при вас и на които им предстои преход днес?” Отговорът ме потресе и просто се отказах повече да говоря по въпроса “Защото ни свършиха яйцата…”.

Не, че съм фенка на пържените филии. Не, никак даже. Не помня кога за последно съм яла такива вкъщи – може би преди 10 години… Нямам идея. Още повече – имам алергия към яйца… Но някак си ми стана супер тъпо от тази дискриминация и несправедливо отношение. Като типичен представител на зодията си (Везни), поставен в ситуация на несправедливост – просто кипнах. Не, че имаше полза…

Какво да ви кажа, хапнах две вафлички с чайче и потеглих към хижа Вада.

Искам да ви покажа няколко снимки – от изгрев на хижа Иван Вазон (когато за първи и последен път използвах статива през всичките дни, през които бях на Рила; следователно – следващия път ще пази къщата) до залез на хижа Скакавица, който залез го пропуснах покрай снимането на невероятния интериор на хижата:)

11 comments




Пирин при Джангалската и Краледворски порти

Отиването ми до Пирин беше в пълния смисъл на думата “на магия”.
Изобщо не вярвах, че ще успея някакси да се организирам, за толкова кратко време, от Варна, през Пловдив и Кърджали, та до Асеновград и от там през Белово (да, там където  произвеждали “Белана” – тогава го научих) към Добринище…

Но се случи:)

Как? Ами с много желание и маааалко повече усилия. Т.е. пред упоритостта на мозъка, малко неща могат да устоят.

Нее, нямам намерение да се хваля, а да ви кажа, че тези два дена, изкарани във вървене и разглеждане на тази прекрасна планина, ме зареди много. Въпреки това, лично, не бих ви препоръчала да отидете на планина, без водач, както бяхме ние и то точно в Пирин, ако преди това не сте били на подобен терен.

Първо натрупайте опит на по-известни места и маршрути и след това се впуснете към чакълестия и камънист Пирин:)

Много камъняк, много катерене се падна.

Естествено, че се пребих, ама не в планината, а на стъпалата на лифта при хижа Гоце Делчев. Какво да се прави, една лепенка, стискате не зъби и газ (понеже се пребих още на първата крачка на похода).

Не бях се качвала на лифт до този момент, а в този момент бях с 4 чанти и раници и ако не бяха двамата яки мъже, които да ме хващат и качват с тоя багажлък, не се виждам до къде бих стигнала или по-скоро – нестигнала.

Така. Маршрутът беше х. Безбог-Джангалска порта-Валявишки езера-х. Демяница. Нощувахме в последната хижа, като резултатът от тази нощувка там е изхвърлен комплект четки за зъби, сапун и гъба за баня (през цялото време ме бъзикаха за тази гъба, ама много си държах на нея). Просто не исках да ги пипам след като ги използвах там. Ужасна хижа! Ама мнооого зле. То не само мръсно, ама едно такова… гнусно. Самите хижари – като герои от филм на Дейвид Линч.

Не искам да се сещам за тази част от пътуването; хубаво, че мина бързо.

Следващия ден подхванахме на обратно маршрута през Тевно езеро, по който маршрут се нагледах на какви ли не красоти. Да, голям зор си беше да се катеря по тези камънаци. Да, не беше никак лесно, но пък си струваше!

По пътя брахме боровинки, потопихме ръце в студените води на Попово езеро, хапнахме на фона на връх Каменица…пихме истински планински чай…

Последната спирка беше хижа Безбог, откъдето обратно се върнахме с лифта към хижа Гоце Делчев. Доста изморени, поне аз де. Но много доволни.

Прибрахме се в Асеновград, но това за мен далеч не означаваше Краят. От там взех куфара, хайде в Пловдив и чакай ли чакай влака за Варна. Имах доста време. Поразходих се из Стария град, но нещо нямах вдъхновение за снимки, а и слънцето залязваше и постоянно трябваше да вадя статива, а това е такава мъка за мен!… Затова нямам много снимки от същата вечер.

В извод: Препоръчвам на всеки да види тези места. Независимо за колки дни, независимо колко ще се озорите. С малко повече желание, начин ще се намери:)

2 comments






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.