Sedrie’s Photo & Travel Blog

Залез над Дуранкулашкото езеро

Също бих могла да поставя заглавие и “В търсене на Морковената торта”, но някак си повече обяснения трябва да напиша, затова горното заглавие:)

Тези дни някъде прочетох, че тъжните хора харесвали залезите. Мога само да се изсмея на подобно твърдение. Както и на твърдението, че щастието обичало тишината. Не, просто ограничеността и завистта ходят по хората, не по природата и инфраструктурата.

Иначе, ето няколко залезни снимки… На мен преди всичко ми бяха експресни, защото буквално бягах, за да хвана залязващото светило и да усетя момента, който преди всичко беше изпълващ и романтичен, отколкото тъжен и тих…

Add a comment




Мъгла, дъжд, бурно море

Все неща, които намаляват видимостта:)

Забравила съм да изчистя сензорите, затова не съм снимала много, но пък за сметка на това, малкото снимки, които направих на 15 км от Румъния, са осеяни с “извънземни” прашинки, които увеличени от лещите изглеждат като летящи чинии.

Снимките с тръстиките са от Дуранкулашкото езеро, до село Дуранкулак, Шабленско, а снимките с кея – от Шабленския фар – все места, които е хубаво да посетите, преди да са се събудили комарите:)

dsc00024 dsc00017 dsc00009 dsc00004_0

Add a comment




Дуранкулак и Болата…

… за кой ли пореден път…

Посещението на “Златната рибка” край Дуранкулашкото езеро този път мина доста по-доволно и приятно. Един уикенд – това е необходимото време за този комплекс – нито ден повече, иначе ще умрете от скука и еднообразие.
Но за два дена си е идеално място – хем за почивка, хем за разнообразие от градската среда.

Стаите са много приятни, хубаво обзаведени, удобни, с вани, туй-онуй. Препоръчвам.

п.п. Бях писала за ресторантската част на “Златна рибка” по-рано. Оплаквах се от рибената им чорба, която си беше супер зле приготвена тогава. Този път аз се въздържах да си поръчам такава, но имаше хора от компанията, които се “престрашиха” и за моя голяма изненада не сбъркаха:) Така, че мога да добавя към горните думи и това – рибената чорба този път беше на ниво:) Е, това е информация за хора, които си падат по този вид ядене, но аз за себе си бях длъжна да отбележа, че предишните ми наблюдения към този момент не са актуални:) Но нали знаете, гаранция няма – имам усещането, че там нещата са непостоянни, някак си не са педантични, но пък легловата база, както и изобщо хотелската част са перфектни… Всъщност, сега се замислих, възможно е да са сменили готвача/ката…

Снимките ми не са много на брой, нещо напоследък нямам нюх, муза или там както искате да наречете.

На връщане се отбихме до залива Болата – едно много любимо място, което си струва да се посети именно в този сезон (или на ранна пролет), иначе е…. не чак до там привлекателно що се отнася за снимки и снимане де…
Да не забравите – струва си да изкачите 100-200 стъпала, нагоре към военното поделение, за да видите отгоре залива – в цялата му прелест и мащаб, защото прелестта е правопропорционална на мащаба (в случая, нека уточня).

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.