Sedrie’s Photo & Travel Blog

Весела Коледа!

Весели празници на всички! Нека идната, 2016-а, да е по-мирна и по-алтруистична за целия свят. В крайна сметка, Земята е една и /на този етап/, ако я погубим, общо взето слагаме точка на цивилизацията си по най-нецивилизован начин.

dsc00236 dsc00242 dsc00278-s dsc00284-s dsc00290-s

Add a comment




“НИЕ, ЖИВИТЕ”

dsc00089

След „Изворът” и „Атлас изправи рамене” реших да прочета и „Ние, живите” – първият роман на Айн Ранд, който тя издава в САЩ с доста трудности, защото никой не иска да го издава. Не знам какви печалби е имал издателят от продажбите на тази книга тогава, но каква загуба за света щеше да е, ако тази книга не беше видяла бял свят?!

dsc00099

От трите романа, този е най-кратък. Българското издание няма и 500 страници. На фона на „Изворът” и  „Атлас…” /с трите си части/, даже е нищо като обем, но колко мъка, колко страдания, колко любов, колко философия и история има в тези четиристотин и нещо страници?!

dsc00088

Книгата се изчита на един дъх. Стояла съм будна посред нощите, за да я чета. Сън не те лови, докато не изчетеш съответната част. За съжаление свърши много бързо и, както обикновено, след края на всяка хубава книга ме обзе ужасно чувство на самота и празнота.

dsc00106

„Ние, живите” е много тъжна книга. Действието се развива в Русия /тогава СССР/след 1917 г. Централно място в нея заема темата за Живота като висша, първостепенна ценност. Живот, заради самия живот. Защото човек, преди всичко останало, има правото да живее. Но какво означава да си жив? Точно тук започва поставянето на проблема в книгата. За масата да си жив е равностойно на това да дишаш, да ядеш, да храносмилаш. А ако нямаш цел в този живот, ако няма ЗА КАКВО да живееш, това, че дишаш и ядеш, правили те жив? Това са няколко реторични въпроса, които изникват в главата на читателя, докато чете думите на главните герои Кира, Лео и Андрей – всеки от тях по своему обичащ живота, имащ свои цели и стремежи, но това което ги обединява е любовта, заради която са готови на всяка крачка. Поне докато системата не ги пречупи.

Кира и Лео са представители на бившата буржоазия, а Андрей – на работническата класа, който е член на Партията и запален комунист. Андрей и Лео са антиподи, а Кира е тяхното свързващо звено и тяхна любовница. Въпреки различията в социалното им положение и политическа идеология, те имат една обща черта – обичат живота и искат да живеят. Но в онези тежки времена, с постоянни промени, преследвания, глад, мизерия, отчаяние и смърт, всеки от тях се променя – някои повече, други по-малко и всеки от тях взима съдбата си в свои ръце и решава какво да прави със своя живот – с най-обожаваното и най-ценното си.

Не знам дали в тази книга има изцяло положителни образи. Определено има такива, които до последно се борят за своите идеали и за това, което обичат, но докато се борят правят доста неща, които не са никак положителни, а някои се оказват и фатални, в резултат, на което те не могат да запазят телата си живи, но си заминават с чисто и ясно съзнание, че са били Живи. Други не се борят. Те се предават, сливат се с конюнктурните условия и го правят, защото обичат живота, защото искат да живеят, искат да запазят най-ценното си. Но правейки това, запазвайки тялото си живо, духът им загива. Безвъзвратно. Остава отворен въпросът – кой действително е Жив, а кой – мъртъв?

Това е книга за Живота и неговото погубване. По един или друг начин.

п.с. Какво би станало, ако дадете на бебе книга?

dsc00111

Add a comment




Моят модел

Откакто станах майка постоянно ми се върти в главата мисълта “Майчинството е изключително парадоксален и ироничен период.” и знаете ли защо? Защото човек започва да прави неща, които никога преди това даже не е мислил, че е способен да направи; уж не отиваш на работа, но си 24 часа заета; опитваш се да свалиш 5 кг.  8 месеца, а се радваш, че детето ти е качило 300 гр.; мразиш вкуса на бебешките храни, но се молиш детето ти да си изяде порцията без да плюе, прави “пфууууу” или “бууууу”… Когато детето е будно и иска да играе с теб, ти се спи, две не виждаш, а детето най-накрая заспива, а ти тъкмо се разсънваш… Но точно когато си на предела на силите си, виждаш погледа на две очички, които те гледат с такава неподправена и искрена любов, с каквато никой до този момент не те е гледал и едва ли ще те гледа. И вече знаеш, че всичко до този момент, до появата на това човече, са били подробности.

Днес дъщеря ми ми позира за няколко снимки, но много бързо се измори докато ме чака да фокусирам, намеря правилния ъгъл, светлина, а за кадриране да не говорим. В крайна сметка това е резултатът:

dsc00041-sm dsc00043-sm dsc00044-sm dsc00046-sm

Add a comment




Celine

Имах намерение да напиша впечатленията ми за майчинството, как минава един нормален ден, кое се променя в живота на човек, какви чувства, мисли и тревоги минават през главата и сърцето на една майка, но някой друг път. Сега искам да се излегна и да прочета някоя книжка… Затова ще кача няколко снимки, които направих вчера, съвсем непретенциозно и без много планиране и прогнозиране. Просто бях сложила детето да седи самостоятелно, та реших да я щракна набързо.

dsc00008-1 dsc00012-1 dsc00028-1

3 comments




В света на роклите…

… цари пълна суета.

В моя гардероб имам много рокли, но не толкова заради суетата, колкото заради практичността на една рокля – слагаш една дреха и си готова. Не на последно място, роклята може да бъде елегантна, изискана, удобна дреха – било то в ежедневието или на… сватбата хахаха.

Но, за Бога, защо бебешките рокли се слагат толкова трудно?! Реших да направя импровизирана фотосесия на детето вкъщи с различни визии, но общо взето приключихме след втората рокля, защото търпението на госпожицата се изчерпа. То и аз да съм и моето ще се изчерпа де. Първо, роклите не са с тиктак копчета, както са повечето бебешки дрехи, а са с обикновени копчета, само дето са тройно по-мънички, а на всичкото отгоре са на гърба или зад вратлето. Съответно, докато ги закопчая детето се разрева и успокои 5 пъти…

Фокусът пак е някъде там, ама карай:)

dsc00017-small_0 dsc00018-small dsc00029-small

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.