Sedrie’s Photo & Travel Blog

Всичко е суета

Искам да ви разкажа една история.  Историята на моя блог. Накратко, защото нито имам желание да разтягам локуми, нито да драматизирам. Смятам, че всеки има достатъчно количество от тези неща в ежедневието си, за да му губя времето и тук.

…..

Не помня точната дата, но някъде около началото на ноември 2010 г. на регулярната среща на Open Coffee Varna, стана въпрос за социалните мрежи, за нещата, които се случват там, тенденцията на развитието им и т.н.

Аз, категорично изразих отвращението си от тези среди. За лицемерието и пошлостта, които царят там. Хора, които 5 години в университета не се сещат да ти кажат едно „Здрасти, как си?”, решават, че имат правото, смелостта и най-вече наглостта да коментират твои моменти, избори, предпочитания, които си решил доброволно да споделиш… Решават, че са твои приятели!

То, покрай интернет и социалните мрежи отдавна се загуби смисълът на думата „приятел” и „приятелство”. Знаете ли каква е думата за „приятел” на турски? “Arkadaş”.

Етимологията на думата „аркадаш” идва от двете съставни думи „аrka”, която изначава „гръб” и „daş”, която пък е стара форма на думата за „камък, скала”. Схващате смисъла, нали? „Скалата зад гърбата ти”. Ето това означава „приятел”. Скалата, която може и да не виждаш, но знаеш, че е винаги зад гърба ти и можеш да й се довериш, разчиташ и когато е необходимо, да се опреш на нея. Сиреч, няма нищо общо с виртуалните „подводни камъни” във фейсбук, например…

Да се върнем към онази среща от началото на ноември 2010-а…

Един от присъстващите беше впечатлен от моите разсъждения и ме попита, дали не искам или нямам нужда по някакъв начин да изразя себе си, да покажа нещата, които правя, снимките, които снимам, да разкажа за местата, които посещавам /тогава пътувах много/? Каза ми, също, че тези неща не трябва да ги крия само за себе си, че трябва да ги покажа на хората. Просто, защото си струва. Струва си да ги покажа на света… Предложи ми да направим един сайт за фотография и пътеписи. Бях скептична. Не за друго, а защото изобщо нищо не разбирах от сайтове и тем подобни неща. Първото, което се сетих да питам беше „А как ще се казва?”, той ми отговори „Как как? Sedrie.com, какво по-хубаво име?!”…

Този човек беше Орлин… един от най-добрите програмисти във Варна /а може би и в България, Европа, …, …/. За мен – най-добрият. И то не само заради гениалните си способности, но и желязната и непоклатима сигурност в системите му.

Трудно ми е да пиша тези редове, защото Орлин вече не е сред нас, сред т. нар. живи.

След като се съвзех от първоначалните емоции, се чудих дали да запазя и поддържам сайта, защото за тези 8 години, аз бях просто „автор” в този сайт, нищо че беше мой. Аз знаех, че моята „скала” е там някъде и винаги следи за нещата. Даже повече и от мен.

След размисли и претегляния, реших, че дължа на този човек поне усилието да поддържам създаденото от него. Не знам как, не знам дали ще успея сама, но съм длъжна да опитам.

Не защото имам крещяща нужда да споделям моментите си със света. Нито пък визията си за този живот и неговият смисъл. Още по-малко, начина, по който виждам нещата през моя обектив. Аз не съм фотограф и не искам да бъда. Аз съм просто един човек, който обича красиви неща и умее да ги вижда.

Този сайт винаги ще ми напомня за Орлин, за неговия богат дух, за нечовешката му интелигентност. Благодаря ти, Орлине, където и да си, че ми даде пространство и начин… Надявам се, че си на по-хубаво и справедливо място от този свят…

Add a comment




Пролетни бокета

Пролетта на 2018 – а в Северното полукълбо е факт. А де се е чуло и видяло аз да правя снимки на лалета и глухарчета? Ами, ето тук и точно сега:) Преоткривам 50мм/1.7 Минолта обектива. Очарована съм и определено ми се снимат подобни /и не само/ неща.

Add a comment




Sunshine, Sunshine…

На пръв поглед облаците и Слънцето може би са “врагове”, “противници”, “антиподи”, но ако решат да “играят” заедно, сътворяват истински шедьоври. Също като враговете, които стават приятели.

dsc01444-as-smart-object-1

Add a comment




Залез над Дуранкулашкото езеро

Също бих могла да поставя заглавие и “В търсене на Морковената торта”, но някак си повече обяснения трябва да напиша, затова горното заглавие:)

Тези дни някъде прочетох, че тъжните хора харесвали залезите. Мога само да се изсмея на подобно твърдение. Както и на твърдението, че щастието обичало тишината. Не, просто ограничеността и завистта ходят по хората, не по природата и инфраструктурата.

Иначе, ето няколко залезни снимки… На мен преди всичко ми бяха експресни, защото буквално бягах, за да хвана залязващото светило и да усетя момента, който преди всичко беше изпълващ и романтичен, отколкото тъжен и тих…

Add a comment




Весели празници!

Да, всъщност всички сме един дол дренки. Просто всеки от нас си има свой начин на себеизразяване. А именно в това е и уникалността на този свят и затова този живот си струва да се живее. От всеки един от нас зависи дали ще го живеем в единство и хармония или егоизъм и хаос. В крайна сметка омразата не e нищо повече от несподелена, нереализирана любов. Защото хората не са лоши поначало. Даже с увереност мога да твърдя, че лошият човек е всъщност недостатъчно обичан и неразбран човек.

Обикновено, хората по празниците стават по-добри. Може би защото се държат с тях по-добре? Може би доброто е заразно, може би всъщност имаме нужда от тооолкова малко, за да сме по-добри и да дадем нуждите 5 минути внимание на човека отсреща, поне за да се опитаме да видим неговата гледна точка, да го изслушаме, да се опитаме да разберем неговият начин на себеизразяване?

Весели празници и не забравяйте, че нямате право да се оплаквате, че нямате късмет. Всички ние до един сме продукт на един колосален късмет само защото сме се родили точно ние на този свят. От милиардите, трилионите комбинации между стотиците хиляди яйцеклетки и милионите сперматозоиди, точно една комбинация, да, точно ТИ си се получил и си се родил, и си стигнал до тук, до този момент, когато четеш това. Всъщност ти си самият късмет. Живо олицетворение на нещото наречено късмет. Всичко останало е стечение на обстоятелствата и здрава работа над едно или друго нещо.

Бъдете щастливи и дайте най-доброто от себе си, даже и да нямате подкрепа от околните. Както е казал великият и неповторим Артър Кларк “Покажете малко класа, все пак сме властелини на Вселената”/поне до доказване на противното/.

 

 

Add a comment






Copyright © 2010 - 2019 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.