Sedrie’s Photo & Travel Blog

You are currently browsing the Туризъм category.

Пътуване с привкус на сървайвър

Чудя се от къде ли да започна тази странна история пълна с “изненади” тип Седрие-осъзнай-се-живееш-в-България?!

Първо, нищо не беше така, както го планирахме. Второ, нищо не беше така, както го препланирахме. Трето, шегите се оказаха реалност. А, ако не знаете, любимият ми хумор е черният… Хахаха… Е, не, не… жива съм, не пиша от прекрасния си хамак от рая, за добро или зло /вече убедихте ли се в чувството ми за хумор?! :) /.

Планът беше следният: Тръгваме за Велико Търново, като по пътя разглеждаме Хотнишкия водопад и още един, на който даже не му помня името, така и не стигнахме до него…

Ок, тръгнахме. Хотнишкият водопад е на една отбивка от пътя Велико Търново-София. Да, ама как да предположа, че тооочно тогава ще има рали на пътя ВТ-СФ? И, за Бога, на такъв път рали ли се прави? Хубаво, минахме през пътя за Русе, през с. Самоводене, отбивката за Павликени и с. Хотница. От там нататък има някаква форма на табели. До там никаква индикация, че наоколо има водопад, екопътека или каквото и да е. В област В. Търново, общо взето са спестили от табели и знаци…

Лесно намерихме самия водопад, след като паркирахме. Просто следвахме миризмата на кебапчетата. Колкото по-интензивна е тя, толкова сте по-близо. Доста хора имаше, като голяма част от тях бяха румънци. Да се чудиш пък от къде са чули точно за този водопад? Както и да е…  Направих няколко снимки, след което решихме да пробваме екопътеката, която е малко за катерачи с тези странни и стръмни стъпала, но не е кой знае каква драма. Поне не беше докато не ми казаха, че зад мен има змия!!! И аз не знам как стана, но за нула време слязох от стръмните стъпала УЖАСЕНА. Мразя змии, влечуги и тем подобни студенокръвни неща… Аууу, като се сетя направо изтръпвам!

dsc00012 dsc00014 dsc00021 dsc00025 dsc00031

Бях направила резервация в хотел Асеневци, на ул. Гурко 44 /онази калдъръмената/ в Търново 1 седмица по-рано, но нали съм си с 5 на ум, звъннах по-рано през деня, за да им кажа, че не сме се отказали, идваме, дали всичко е ок? Разбира се, чакали ни. Даже ми изпратиха със смс номера на жената, която ще ни настани.

По пътя за Търново се отбихме и до Преображенския манастир, който е супер близо до пътя Русе-Търново. Общо взето манастирът пропада – не за друго, а се намира на свлачище и част от него преди време е паднала, направено е бетонно укрепление, но явно районът просто е такъв. Ето един изглед от манастира:

dsc00040 dsc00041

След кратка разходка около манастира, потеглихме за Търново. Звъннах на жената, чийто номер ми изпратиха, за да й кажа, че след малко сме в Търново. Познайте какво се оказа? Ами цитирам “Ама вие не сте, тези, които чакам.” Съответно, аз питам “Добре, явно сме други, но имаме резервация от преди 1 седмица.”  Тя “Няма такова нещо.”…

В крайна сметка звъннах на човека, с когото говорих, като правих резервацията и се оказа, че всъщност нямаме стая, защото вече е дадена на други хора… И нито извинение, нито обяснение, а нагло “Е, какво да направя сега?!”…

В крайна сметка, какво му костваше на този дребнав български хотелски служител да каже по-рано, че са дали стаята на други, а не да изчака да  пристигнем в Търново и тогава да се чуди как да увърта? Нищо. Но не е лесно да си прост. Не за теб, а за околните. Нито пък всеки става за хотелиер. Не става само с ядене.

Е, казахме си, че все ще има 1 стая някъде – я в Търново, я в Арбанаси. Но… освен ралито, не сме сложили в сметките и друго изключително събитие, провеждащо се в този момент край Търново – събор на овчарите! Не, това не е сарказъм, а за съжаление буквалната истина. Честно казано, не знаех, че и овчарите правят събори и резервират хотели… В смисъл, де да знам, някак си не ми се връзва, но какво разбирам аз от овчари и стада, че да изказвам мнение…

И така… Като се уверихме, че няма как да намерим свободна хотелска стая в “най-добрия град за живеене в България за 2013-а”, поради невероятното селяндурско правене на бизнес от въпросния хотел, потърсихме познати, които са от Търново. И сега четете внимателно и запомнете едно от мен – ако опрете до познати в подобни ситуации, по-добре се приберете у дома или просто отидете до друг град или курорт. Познатите са познати, но всеки има собствено разбиране за основни човешки неща като хигиена, храна, чистота и поддържане на жилища и имоти.

Вижте, аз изключително много държа на чистотата и реда. Компромис с тези неща НЕ ПРАВЯ. И така, за да не изпадам в подробности, преминавам на решението на проблема.

Наоколо се намира Къпиновския манастир. Отидохме, попитахме дали отдават стаи под наем. Оказа се, че отдават и то хубави и спретнати стаи и то на цена от 35 лева, което на фона на цялата духовна и материална мизерия, която ни заля преди това беше просто безценно! Манастирът е домакин на мотосъбор през август и бях чувала за него. Изобщо не беше в плановете ни, но пък и не включихме във въпросните планове нечията алчност, елементарност и мизерия.

Манастирът се поддържа от монахиня. Голяма част от него е реставрирана с дарителски средства, основно от физически лица. Има прекрасен, поддържан двор и се намира на около 20 км от Велико Търново.

dsc00002 dsc00003

На следващия ден минахме отново през Търново, за да закусим, но Търново да не е Варна:) Заведенията отварят в 11 ч. или са отворени, но кухните им отварят тогава:)

Казах на глас “Обичам Варна и за никой друг град в България не бих я заменила!”. Честно казано, живеейки тук във Варна, отвикнала съм от тези привички, характерни за Кърджали, например. Но със същия проблем /за заведенията за хранене/ бях се сблъскала и в Пловдив. И тук не говорим за някакви квартални кръчми, а за вериги, които ги има и в други градове.

Обиколихме центъра на Търново 2-3 пъти, направих малка шопинг терапия хахаха /вижте, не мога да си кривя душата, някои неща като чанти, дрехи, обувки там са по-евтини с около 30%/ и нааай-сетне стана 11 ч. и отвориха известното заведение “Щастливеца”. Последно бях там преди 4 г. и сега определено повече ми хареса – и като интериор, и като обслужване. Доколкото разбрах, вече са 2 в Търново +  1 в Ст. Загора. Закуско-обядвахме с кеф, че направо умирахме от глад, особено аз и към 12 и половина успешно “отплавахме” към следващото “пристанище” от “най-добрия град за живеене за 2013-а” с огромна радост и щастие=)

dsc00009 dsc00010 dsc00014-1

 

 

2 comments

Мъгла, дъжд, бурно море

Все неща, които намаляват видимостта:)

Забравила съм да изчистя сензорите, затова не съм снимала много, но пък за сметка на това, малкото снимки, които направих на 15 км от Румъния, са осеяни с “извънземни” прашинки, които увеличени от лещите изглеждат като летящи чинии.

Снимките с тръстиките са от Дуранкулашкото езеро, до село Дуранкулак, Шабленско, а снимките с кея – от Шабленския фар – все места, които е хубаво да посетите, преди да са се събудили комарите:)

dsc00024 dsc00017 dsc00009 dsc00004_0

Add a comment

Flashback

Датата е била 06/03/2010 (ако може да се вярва на екзифа) и Седрие още не е знаела, че има разлика между RAW и JPG, но това го установих тази вечер, докато търсих една снимка по CD-тата и нещо се разсеях и така и не намерих онази снимка, но пък “понамазах” една друга от “зората” на фотографските ми търсения (колко модерен стана този израз последно време, чак ми е неудобно да го използвам вече)…

Ако пък на някой му пука от къде е снимката – село Писанец, Русенско. Не знам дали къщурката е още там, нямам идея и защо е във водата. Мога само да гадая, че всъщност не тя е била във водата, водата е придошла, но това си е предположение от моя страна. Въпреки това, доколкото се сещам, имаше някакво съоръжение, посредством, което се стигаше до къщата.

Както и да е, остава и от ВиК инженерство да разбирам…

Ето я и въпросната снимка:

dsc02453_0

п.с. Значи, тези ъпдейти са голям дразнител. Преди дни ми ъпдейтнаха wordpress-a  на 3.7 и сега ми излиза съобщение “Излезе WordPress 3.8! Обновете инсталацията си.”. Не! Няма! Човек тъкмо свикне с едното, измисляте друго.

 

Add a comment

Егоистични размисли

Имали ли сте усещане за адска самота след изчитане на някоя много хубава книга? Всъщност опитът показа, че първо трябва да задам въпроса „Четете ли изобщо книги?”, а след евентуален положителен отговор, горният въпрос. Не знам за вас, но при мен това е редовно явление. Веднъж даже държах цяла година последните 100 страници на една книга, само и само, за да не я изчета и за да не изпитам онова тъпо-хладно-отчаяно усещане за самота. (Е, накрая я изчетох де, беше страхотна – както всяка една книга на Хосе Карлос Сомоса).

Сигурно някои от вас си мислят, че съм тотално изперкала и, че нещо ми има. За вас мога да кажа само, че не сте попаднали на „Книгата”, а може би тук отношение взима и нивото на емоционалност, на въображение, на емпатия и все от този род неща…

Разбира се, държа да уточня, че книгата наистина трябва да е на висота. Не може нищо посредствено да ви направи впечатление, камо ли да ви накара да се чувствате самотни след него. Така е и с хората между другото. Колко посредствени хора са ви направили силно впечатление? А колко неща, в които не е вложена страст сте запомнили?

Винаги съм мразела посредствеността, особено в отношенията с хората, в извършваните действия, постъпки, та ако щете даже и в начина, по който поздравявате един човек.

Именно книга на подобна (и не само) тематика ме кара в момента да се чувствам безнадеждно „самотна”… Все едно съм била толкова близка до персонажите от книгата, а тях вече ги няма. Няма и да ги има. Никога повече. Знам, абстрактно е, даже го усещам самата, докато пиша тези редове, но се опитвам максимално описателно да ви представя това усещане.

Опитах се да компенсирам с филма, който е направен по въпросната книга, но общо взето намразих режисьора и актьорите – толкова са далеч от представата ми за персонажите, че си е същинско кощунство към книгата. Е, да, сценаристът е авторът на книга, който е започнал да пише първо сценарии, а впоследствие се е ориентирал към книгите. ОК, става въпрос за Айн Ранд и знам, че доста не са я чували, а още повече са я чели и не одобряват много философията й на обективизъм и лансиране на егоизма като път към човешкия прогрес и еволюция. Някои казват, че е станала известна, защото по времето,  когато е творяла, капиталистите в САЩ са намирали в нейните книги „оправдания” за постъпките и действията си, които често са били гарнирани с голяма доза алчност.

Не разбирам от политика и мега много мразя да ми се дърдори на политически теми, но съм завършила икономика и мога да кажа, че има разнородни разбирания за значението й, но в основата й лежи въпросът „Какво, как и кога да се произведе?” – не самоцелно, разбира се, а с цел рационално задоволяване на неограничените човешки потребности с ограничени ресурси. Да, прогнозирането, обяснението, следенето на рационалния избор на отделните стопански субекти е фундамента на икономическата теория.

Ами, тогава, мили мои, защото очакваме от хората около нас да не взимат рационални решения за своите дейности, потребности и начина на използване на своите ресурси, сред които е и капиталът?! Мисля, че въпросът ми е реторичен и не мисля, че имам такива читатели, които да не могат да осмислят това. А ако има такива, просто си представете, че имате даден капитал – нима ще гледате да го прахосате тъпо и глупаво, нима няма да се опитате, поне да се опитате, да вземете най-рационалния избор за неговото използване, с цел неговата възвръщаемост, обръщаемост и бъдеща добавена полезност? Не? Хмм, едва ли.

Тогава, защо трябва да заклеймяваме капиталистите, а и барабар с тях Айн Ранд, която едва ли не е нарочена, че пише манифести единстнено и само за капиталистическа употреба? Мисля, че е меко казано несправедливо. Защото тя е писала и книга за индивидуалиста, който не отстъпва именно пред тези капиталисти, които искат да го унищожат и да го купят. Да го „асимилират” и да го накарат да им се подчинява. Да го превърнат в един от многото, в „човек втора ръка”.

Аз не желая да защитавам нито Айн Ранд, защото не ми е никаква, нито капиталистите, нито егоистите, нито никой. Аз искам да ви провокирам да гледате обективно нещата около вас, да се абстрахирате от втълпяваните от масите твърдения, виждания, порядки и да погледнете „отстрани”, обективно на ситуациите и хората около вас, защото само така може да се постигне справедливост, само така и вие може да получите заслужената справедливост. И все пак, справедливост не означа само богатство, лукс, красиви мъже/жени и там всички материалности, да не ги изброявам, а справедливост означава и адекватно наказание, ако има провинение. Т.е. справедливостта, не е положително заредена, не само, не винаги.

Сигурно смятате, че много се обяснявам, но искам да ви кажа, че това е нищо, защото Айн Ранд е написала 830 страници за проблемите на индивидуалиста, който не живее по общоприетите правила и се бори с посредствеността и хората „втора ръка” (това е израз, който самата Айн Ранд използва, не е моя измислица).

Книгата се казва „Изворът” и има доста противоречиви мнения за нея, както за почти цялото творчество и живот на Айд Ранд. Но какво ме вълнува мен личният живот на авторката на такава страхотна книга, щом е успяла да сътвори такова великолепно философско четиво, да създаде тези персонажи, да ги представи по такъв блестящ начин?

Все пак моят блог нали се води за пътувания и снимки, няма да пиша рецензия на книга, не за друго, ама просто не съм компетентна и най-много да се получи нещо супер посредствено. Който желае, така или иначе винаги ще намери информация за нея, аз се чувствах длъжна да изразя моето мнение, а то е: ТАЗИ КНИГА Е СТРАХОТНА!

Ще си позволя само да вметна две неща от книгата, които винаги ще помня:

1. „Преди да кажеш „Аз те обичам”, трябва да се научиш да казваш „Аз””.

2. „Ако свободно течащата вода не беше спряна от язовирната стена против природата й, тази вода никога нямаше да произвежда енергия.”

Защо книгата се казва „Изворът”? Защото изворът на човешкото развитие и еволюция е в съзидателния и компетентен егоизъм (според Айн Ранд). Разбира се, под егоизъм последното нещо, което трябва да разбирате е пренебрегване на чуждите права, мнение и свобода за сметка на собствената изгода. Под егоизъм тук се разбира верен на себе си индивидуализъм, който е придружен със знания, умения.

И все пак, както по-горе споменах, това е блог за снимки и пътувания, ще споделя няколко тематични неща и тихо ще си чакам да бъда отново готова за следващата прекрасна книга… Ненапразно някой беше казал, че след еуфорията идва отчаянието… Но животът е един кръговрат, така, че спасение има – до следващия път.

П.П. Снимките са от село Главатарци, намиращо се на язовир Кърджали. Преди обикновеното селце, сега стремглаво се превръща в истински курортен център (особено след отварянето на ГКПП “Маказа”).

П.П.2 На Острова, от снимките, който преди да построят язовирната стена е бил хълм, дядо ми е пасял кравите си и това не е шега. Докато чакали да се построи прогимназиалното училище в с. Енчец, това им е било заниманието. Годината е някъде между 1946-1949. Какви знаменити години… за милиони по света…

3 comments

Устието на р. Велека

… през октомври.

group-1-dsc00005_dsc00007

Add a comment



Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.