Sedrie’s Photo & Travel Blog

You are currently browsing the Туризъм category.

Cappadocia

Отдавна се каних да видя Кападокия, но все излизаше нещо друго като отида до Турция. Явно е трябвало тази година да се случи.

Кападокия от персийски означава “Земя на красивите коне” и е историческа област в днешна Централна Турция. Забележете, това не е град, а цяла област, чиято най-известна местност е около град Гьореме, който е част от световното историческо наследство на Юнеско. Цялата местност е образувана преди 60 милиона години от лавата на неактивните към момента вулкани /а сега едноименни вулканични планини/ Хасандаа и Ерджиес.

Кападокия се превръща във важен християнски център за вярващите, които се крият в издълбаните в скалите градове, църкви и манастирски комплекси, бягайги от римските войски.

Най-известните места, посещавани от туристите са Ъхлара, Гьореме, Аванос, Юргюп, Учхисар, Деринкую и Каймайклъ. В Деринкую /буквално преведено “дълбокият кладенец”/, се намира и едноименният подземен град, който впечатлява с мащабите си. Издълбан буквално под земята, той се състои от множество нива, помещения, свързващи коридори. Има места, където придвижването не е възможно в изправено положение, даже за човек с моя ръст от 160 см, а да не говорим за други мащаби и размери:) Определено не е за хора, страдащи от клаустрофобия и други панически разстройства, нито пък за хора с едри пропорции. Просто ще се заклещят:)

В цялата местност могат да се видят изключително красиви природни форми, скулптурирани от длетото на майката – природа. Живописни места, интересни истории, а също и сливащите се със скалите пещерни хотели привличат вниманието със своята автентичност.

Разбира се, струва си да се видят световноизвестните балони над Кападокия, а ако имате късмет може даже и да полетите, но… с много предварително записване и доза късмет от към климатични условия:) При благоприятни условия, стотиците балони започват своя полет над Кападокия всеки ден рано сутрин преди изгрев. Гледката е впечатляваща и вдъхновавяща. За мен си е задължителен елемент от едно пътуване по тези места.

Храната е автентична за района, вкусна и разнообразна. В редица ресторанти не се сервира алкохол под никаква форма. Цените са приемливи за средностатистическия българин, имайки предвид съотношението лев-турска лира към момента.

Относно най-подходящото време за посещение, като повечето места в Турция – най-приятно би било пролет и есен. Лятото е много горещо, а зимата, доколкото разбрах, било много студено и с обилни снеговалежи.

В заключение, ако реша да отида втори път, би ми се искало да имам повече време да обикалям някои места, да ги снимам на спокойствие и в тишина, необезпокоявана от никого. Все повече се убеждавам, че фотографията е самотно изживяване и е най-приятно, когато снимащият е насаме със себе си и обекта, който иска да “обрисува със светлина”.

Ето и малко снимки, не само от Кападокия, но и от местата, които съм успяла да видя по пътя, като Анкара и Мавзолея на Ататюрк, Туз гьолю и Бурса, например.

 

Add a comment

Есен и залези

Октомври е моят месец и реших да дам малко почивка на колелото. След изкачването на вр. Ботев и подобрение на шосейния ми рекорд за изминати км /115 км за 5 ч. и нещо/ това лято, успях да отделя малко време и за фотоапарата. Не толкова, колкото ми се иска, но И това е нещо! Обмислям да поствам поне по една публикация на месец, сборна някаква, че това дълго отсъствие на нищо не прилича, твърде несериозно за мен:)))

Add a comment

2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment

Залез над Дуранкулашкото езеро

Също бих могла да поставя заглавие и “В търсене на Морковената торта”, но някак си повече обяснения трябва да напиша, затова горното заглавие:)

Тези дни някъде прочетох, че тъжните хора харесвали залезите. Мога само да се изсмея на подобно твърдение. Както и на твърдението, че щастието обичало тишината. Не, просто ограничеността и завистта ходят по хората, не по природата и инфраструктурата.

Иначе, ето няколко залезни снимки… На мен преди всичко ми бяха експресни, защото буквално бягах, за да хвана залязващото светило и да усетя момента, който преди всичко беше изпълващ и романтичен, отколкото тъжен и тих…

Add a comment

Нос Емине

Всички, които ме познават малко или много, знаят какво означава за мен да съм била на нос Емине. Останалите  може да гледат снимките и просто да се опитат да усетят това, което аз съм усещала в този момент. За целта вижте последната снимка. Това беше снимка, направена в един бегъл миг, в който просто се обърнах да погледна за още едит път фара, ей така за “довиждане”. И в този миг нещо светна:)

Нос Емине беше последното място, което не бях посещавала от Българското Черноморие. Беше.

 

Add a comment



Copyright © 2010 - 2019 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.