Sedrie’s Photo & Travel Blog

You are currently browsing the Други category.

“Фондацията” на Азимов – рестарт на човешката цивилизация

dsc00499

На 5 декември 2015 г., за първи път взех в ръката си „Стоманените пещери”. На 22 март 2016 г., прочетох последната дума от „Фондация и Земя” – последната дума от последната книга на най-известната поредица в света в областта на научната фантастика. И… животът вече не е същият хахаха.

В тази публикация съм посочила всичките части на поредица.

dsc00502

Написана първоначално като трилогия  /”Фондация”, “Фондация и империя” и “Втората Фондация”/, поредицата представя създаването, развитието, премеждията, битките и отхвърлянето на хилядолетния План на математика Хари Селдън, създател на науката психоистория, който план трябва да изведе човечеството и Галактиката, опазвайки цялото човешко познание, от краха на старата Галактическа империя до създаването на по-силната и по-различна по своята същност Втора галактическа империя. Този план може да го наречем образно „съдбата” на Галактиката и човечеството.

dsc00526

Действието в общо седемте книги се простира някъде между 550 години, като 50 от тях преди създаването на Фондацията, а останалите 5 века – след нейното създаване.

Но какво е Фондация? Какво е психоистория? И защо този Хари Селдън изобщо си е направил труда да посвети живота си да създаде тази наука, да изгради този План? Нима не е могъл да си живурка на своята периферна планета Хеликон и да джътка из галактиката като известен математик, а после и първи министър на императора, а си е тровил живота да опази човечеството от варварските години, които неминуема следват след разпадане на всяка една империя?!

Не, не. Хари Селдън определено не е един от нас, които се движим по улиците, виждаме неуредиците, четем новините и си стоим по трапезите и се оплакваме как светът не върви на добре, как държавата е мноо` зле и как ни ограбват.

Хари Селдън обикаля, не се отчайва, намира съмишленици, създава екип, събира информация, анализира, с две думи създава психоисторическата наука, която по своята същност е социологическа наука, използваща математическия апарат, за статистически достоверно предвиждане на поведението на огромни маси от хора спрямо определени промени и събития в бъдещ план. Тя се основава на две аксиоми. Първата – за достоверни изводи, трябва да се обхванат огромен брой хора; а втората – тези хора да не знаят същността на тези изводи, иначе те няма да са достоверни.

Но Хари Селдън, колкото и да е умен, благороден и далновиден, пропуска едно много очевидно положение, което и води до гибелта на неговия План. То е толкова очевидно, че той даже не смята да го вземе под внимание. И пропуска огромна грешка. Уж. Защото никой освен Втората Фондация не знае за същността на този план. Все пак, той се пази в тайна – втората аксиома на психоисторията.

Но… Взех да се отклонявам.

Фондация… Тук има игра на думи, която на български не може точно да се възприеме. Foundation на английски означава, както фондация, така и база, основа, фундамент /да не кажа, че означава и фон дьо тен, но това няма касателство тук хахаха/. В този ред на мисли, Фондацията е фундаментът, върху който следва да се изгради Втората галактическа империя. Но Хари Селдън не е глупав. Той си връзва гащите, както се казва на български и създава и втора база, втори фундамент – Втората фондация.

Първата, още известна просто като Фондацията, създадена на една планета в периферията на Галактиката, обединява учени енциклопедисти, които трябва да опазят цялото познание и наука, известни до този момент на човешката цивилизация. Те са и активната част от Плана, дейната. Именно те следва да създадат Втората империя след 1000 години преход. Те са част А от Плана.

Що се отнася до Втората фондация, те са изцяло психоисторици – менталисти. Тяхната организация и местоположение са тайни, те са част Б. Когато Първата фондация зацикли, в действие влизат мощните умове от Втората фондация. Защото Хари Селдън и тук не си е правил илюзии, а е знаел, че винаги ще има някой човешки елемент, който той не би могъл да предвиди със своята наука. Така и става. Но с не малко усилия и жертви, Втората фондация, не без помощта на изконните човешки слабости, успява да опази Плана и Фондацията. До кога обаче?

dsc00541

Докато след 30 години, под натиска и на читатели, и на издатели, Азимов не решава да продължи трилогията с „Острието на Фондацията” и „Фондация и Земя”. /Едва след това написва предисторията в „Прелюдия за Фондацията” и „Битката за Фондацията”. Ако се вярва на втората му жена, автор на биографията му, Азимов просто е нямал идея как да продължи след „Фондация и Земя”/.

С последните две книги от поредицата, нещата тотално се преобръщат. Планът е поставен многократно под съмнения, обсъждан, разнищван и накрая отхвърлен в полза на една много по-комплексна идея. В полза на Галаксея – Галактиката като единен организъм, както всички клетки в нашето тяло имат своя памет и съществуване, те в своята цялост образуват единен организъм, а именно човешкия, който си има свое съзнание и своя памет, като всички отделни клетки се грижат за тази цялост и единство. С други думи, това е следващ етап в човешка еволюция изобщо, ако изхождаме от това, че животът е започнал като едноклетъчен организъм, еволюирал до Homo Sapiens. Де факто, Галаксея е краят на Homo Sapiens и началото на нов вид. Подобно бъдеще избира за Галактиката и човечеството един от главните герои от последните части  – Голан Тривайз.  Прави си избора интуитивно, но неубеден, тръгва да търси реални доказателства за този избор и така стига до Земята, която е силно радиоактивна, изоставена, забравена, но не и самотна. Там намира Потвърждението за своята правота и не само. Въпреки всичко, аз останах с впечатление, че Планът на Селдън не е изцяло отхвърлен и пратен в небитието. Всъщност, той продължава да се развива като план Б, докато Галаксея е една идея, една мечта много далеч в бъдещето, която я се осъществи, я не.

Още с идеята за извеждането на човечеството от Земята, с цел населяване на Галактиката в „Стоманените пещери”, през създаването на Галактическата империя в „Космически течения” и „Звезди като прах”, до неминуемото разпадане на същата империя Азимов представя основната си идея в цялата поредица, а именно необходимостта от постоянно гледане и вървене напред. Човечеството, в частност човекът, не бива да брои на едно място, а да се развива съобразно времето и пространството. Ако пещерният човек не беше напуснал пещерата си, не беше тръгнал да ловува, да сортира семена и да създава по-добри условия за своя живот, то никога нямаше да стигнем до тук. Не, че сега сме цъфнали и вързали, та направо да си умреш от кеф. Не. То и Азимов не представя така събитията. Неговата Галактическа империя също пропада. И не само. Даже Втората Фондация, която следва да е много над средното ментално ниво и дребни материалнисти, е разкъсвана от интриги, жажда за власт и евтини хитрувания.

Ако трябва да дадем пример от нашата реалност, нещо като милиони, ако не и милиарди години еволюция и накрая мечти за iPhone, цел на живота –  BMW и лесни пари, а в по-глобален мащаб – за еднолична власт, всяване на тревога и най-вече всеобхватно надмощие… над всичко. Човешкото съзнание е ненаситно. Но до кога? Животът не е книга, за да дойде някой и да напише продължение и да каже „Аре, стига толкова алчност! Стига интрижки и хитруване, човечеството трябва да върни напред към по-добри и по-хуманни бъднини.”

За съжаление това става само в книгите и филмите. В реалния живот, след 100 години най-много хората да мечтаят за последния модел космически кораб на BMW.

Както казва Хари Селдън, може да предвидиш маса от хора как ще реагират на даден дразнител, но отделният индивид си остава непредсказуем, а както знаем, светът се управлява от индивиди.

И като заключение искам да посоча един израз на Айзък Азимов, често повтарян от неговия герой Салвор Хардин, първият кмет на Терминус, планетата на Фондацията. Та лафът е „Насилието е последното убежище на некомпетентния”.

dsc00544

Add a comment

Империята на Азимов

Продължавам с коментарите си върху поредицата на Айзък Азимов. Този път с имперските му романи. В предната публикация бях посочила поредицата и нейните елементи, която започва със сборника разкази “Аз, Роботът” и приключва с последния фондационен роман “Фондация и Земя”. Между роботите и Фондацията, Азимов вмества и три романа за ранната Галактическа империя.

1. “Космически течения” е първият от трите имперски романа, написан 1952 г. Да, точно така, това е един от първите му романи въобще от цялата поредица. Като сюжет книгата представя две планети – Флорина и Сарк, чиито взаимоотношения са като роби и робовладелци, само че в далечното бъдеще, когато човечеството отдавна е овладяло хиперпространството, а Земята е почти необитаема поради висока радиация. Трантор, планетата-столица на бъдещата Галактическа империя, която по-късно ще властва над 25 милиона планети, тепърва изгражда своята структура и разширява обхвата си. Извън Империята все още са двете планети Флорина и Сарк. Първата е изцяло аграрна планета, на която вирее вид целулоза, наречена кирт и която вирее единствено и само на тази планета, въпреки опитите и експериментите на множество учени от всички планети. Въпросната култура е уникална по своята същност и от нея може да се направи толкова здрава нишка, която може да послужи както за изработването на платове, така и на материали за космическите кораби.

Сарк, от своя страна, е планета на т. нар. Скуайъри, които са образовани и интелигенти и като класа стоят много над флоринците, които умишлено са заставени да не се образоват. Нещо повече, на тях им е забранено даже да поглеждат саркитите.

С други думи това е класическа робовладелска история в далечното бъдеще, която е застрашена от опасно комическо явление, открито от един космоаналитик от Земята. Проблемът е там, че никой не желае да му вярва, нито пък му позволяват да разпространи откритието си. Защо? Защото по този начин управляващата планета би загубила влиянието си над заробената планета, както и жителите й, които трудно биха продължили да работят усърдно на полето, ако знаят, че идва краят на тяхната планета.

В романа има всичко – политически интриги, убийства, преследвания, наука, социология и какво ли още не.

п.с. Стана ми забавно, когато обвиненият в държавна измяна управник от Сарк, избяга в посолството на планетата-столица на зараждащата се империя Трантор, защото се страхуваше за своя живот.

2. “Звезди като прах” е историята на няколко кралства от мъглявината “Конска глава”, които се борят  по всякакъв начин да не попаднат под властта на Галактическата империя. Книгата е написана през 1955 г. и като сюжет и герои няма нищо общо с предната книга.

Интересното при Азимов е, че представя бъдещето на космоса като една голяма монархия, като преди това са съществували множество планети – монархии. Само за Земята не се споменава като планета-кралство, макар на по-късен етап тя да е забравена, нежелана и отблъскваща за другите светове, между другото както беше и в романите за роботите.

3. “Камъче в небето”, написана през 1950 г. “Камъчето”, разбира се, е Земята. Този роман е доста по-различен от всички останали от поредицата. Галактическата империя вече е факт, а Земята е една високорадиоактивна планета, на която живеят шепа хора на определени места. Самата планета е подвластна на императора и се управлява от лице, назначено от него. Редом с това обаче, един учен разработва устройство, което е способно да увеличи способностите на мозъка и да разшири неговите възможности, включително и менталните такива. От устройството са заинтересовани както имперските сили, така и местните управляващи, които кроят планове за унищожаването на империята и възстановяването на водещата роля на Земята в Галактиката.

Интересното тук са две неща – Азимов представя за първи път пътуване във времето, но не дава никакви обяснения за това как е станало, кой го е направил. Другото интересно е как човечеството е забравило от коя планета е тръгнало да колонизира Галактиката и по какъв изкусен начин е митологизирало Земята и нейната роля в целия процес на заселване на другите светове.

Хубавото при Азимов е, че няма извънземни видове. Единственият господар на Галактиката е човекът, който, явно където и да отиде, забърква едни и същи каши и не помни своето минало. Може би едното е следствие от другото.

Add a comment

“Роботите…” на Азимов

Преди два месеца през ум не ми минаваше, че ще стана такава почитателка на Айзък Азимов. Това е обяснимо, предвид факта, че винаги съм си падала по книги с философска и социална тематика.

Не мога да се сетя точно как попаднах на Азимов. Търсих си книга за четене  и влязох да проверя какво има в knigolandia.info и ми се мярна “Фондацията”, съпроводена с доста положителни впечатления. Стана ми интересно. Реших да се поровя повече и мисля, че точно така се започна. Скоро разбрах, че всъщност, “Фондацията” е част от една доста обемна поредица, включваща общо 3 подпоредици:

1) Поредицата за Роботите – общо 4 романа и 1 сборник с разкази;

2) Поредицата за Империята – общо 3 романа;

и

3) Поредицата за Фондацията – 7 книги.

Нещата станаха още по-интересни, когато разбрах, че Азимов ги е писал в продължение на почти половин век и около три десетилетия прекъсване, през което време се е занимавал с писане на научна литература /самият Азимов е професор по биохимия/. Любопитно е също да се отбележи, че книгите далеч не са писани в тази поредица. Например, от общо 15-те части на поредицата, 10-тата е написана последна, а 8-ата – първа. Объркахте ли се? :) Накратко, Азимов в началото нямал идея да ги обедини в една поредица. Затова е писал отделни книги, но после решил, че може да обедини всички в една голяма поредица и е написал предистория на някои, следистория на други и в крайна сметка, към предговора на “Прелюдия към Фондацията” сам е обяснил в каква поредица би следвало да се прочетат. Цитирам тук част от текста:

“…Във всеки случай ситуацията се задълбочи достатъчно, за да почувствам, че феновете може би ще се зарадват на нещо като пътеводител към поредиците, тъй като те не са писани в реда, в който навярно би следвало да се четат.

Четиринадесетте книги, всички до една публикувани в САЩ от „Дабълдей“, предлагат своего рода история на бъдещето, която може би не е съвсем свързана, тъй като в началото не си бях поставил за цел да постигна строга последователност. От гледна точка на логиката (а не според датата на излизане от печат) хронологичният ред на книгите е следният:

1. „Всичко за роботите“ (1982). Това е сборник от тридесет и два къси роботски разказа, публикувани между 1940 и 1976 година, който включва всички известни от по-раншния ми сборник „Аз, роботът“. От неговата поява насам съм написал само още един подобен разказ. Става дума за „Роботски сънища“, който засега не се е появявал в сборник на „Дабълдей“.

2. „Стоманените пещери“ (1954). Първият от моите романи за роботите.

3. „Голото слънце“ (1957). Вторият роман за роботите.

4. „Роботите от Зора“ (1983). Третият роботски роман.

5. „Роботи и Империя“ (1985). Четвъртият роботски роман.

6. „Космически течения“ (1952). Първият от моите имперски романи.

7. „Звезди като прах“ (1951). Вторият имперски роман.

8. „Камъчета в небето“ (1950). Третият имперски роман.

9. „Прелюдия за Фондацията“ (1988). Това е първият роман за Фондацията (при все че засега е последният написан).

10. „Фондацията“ (1951). Вторият роман за фондацията.

11. „Фондация и Империя“ (1952). Третият фондационен роман, изграден от два дълги разказа, издадени за пръв път през 1945 година.

12. „Втората Фондация“ (1953). Четвъртият фондационен роман.

13. „Острието на Фондацията“(1982). Петият фондационен роман.

14. „Фондация и Земя“ (1983). Шестият фондационен роман.

Дали ще добавя още томове към поредиците? Бих могъл. Има място за по една книга между 5 и 6 и между 9 и 10, както, разбира се, и между повечето от другите. А и спокойно мога да напиша нови томове след 14-ия — толкова, колкото си искам.”

Последната книга, която се  явява десета в поредица /”Битката за Фондацията”/ е издадена 1993-а, след смъртта на Азимов.

Известно време се чудих дали да подхвана само поредицата за “Фондацията” или да започна от самото начало… Реших, че няма да е пълна картината, ако не започна от самото начало и започнах да търся книгите. Оказа се, че издателство “Бард” да издали първите 4 части в два тома, както и всички части на “Фондацията”, също в два тома. Обаче, не са издали последния роботски роман, както и романите за Империята. Обяснението им е, че няма търсене. Бих се обърнала към господата от “Бард”, нека направят ревизия на цените на книгите, може би това ще им даде обяснение защо няма търсене, едва ли е в липсата на интерес, имайки предвид колко е удобно всичко да е на едно място събрано, подредено. Ако бях купила книгите на “Бард”, непълната поредица за роботите и фондацията щеше да ми излезе около 130 лв., като отделно трябваше да намеря на старо другите части. Реших да купя всичките части на старо и ги намерих при няколко антикварни книжари, като единствено “Роботите и империята”, т.е. неиздадената част от “Бард” се оказа трудна задача, но в крайна сметка и нея я намерих.

Накратко за “Роботите”…

1) “Аз, Роботът” е сборник от разкази за позитронните роботи в самото начало на тяхното производство на Земята, като главна героиня в повечето от тях е робопсихоложката Сюзън Келвин. /Филмът със същото наименование няма почти нищо общо със сборника, взети са само отделни имена и мотиви/. Тук Азимов дефинира и Трите закона на роботиката, като едва в “Роботите и империята” дава определение на Нулевия закон, с които, де факто,  е най-известен, наред с понятия като “роботика”, “психоистория”, “позитронен”.

2) “Стоманените пещери” е първият роман за детектива от Земята Илайджа Бейли, който е герой и в следващите 3 романа. Идеята на Азимов е била да покаже, че може да се комбинират успешно фантастичният и криминален жанр. Нещо повече, той самият е бил виден член на известното общество за Шерлок Холмс “Бейкър Стрийт Ирегюлърс”.

В романа действието се развива на Земята, където хората вече живеят в подземни градове, които пишат с главна буква Г и са развили крайна форма на страх от открити пространства. Детектив Илайджа Бейли разследва убийството на един космолит, т.е. човек от един от 50-те Външни свята, които са заселени преди много години от земни жители, но до такава степен са се променили, че не искат да се сещат за земния си произход. Те живеят в стерилна среда, до 400 годишна възраст и обществото им е изградено на базата на роботите. По време на разследването, основен помощник на Бейли е хуманоидният робот Данил Оливо.

След всички събития около разследването, Бейли се убеждава, че хората отново трябва да тръгнат към Космоса и да откриват нови обитаеми планети. Нещо повече – от това зависи развитието и еволюцията на човечеството, включващо, както хората на Земята, така и всички космолити от 50-те Външни свята, които нямат никакво желание да излязат от комфортната си зона и да рискуват дългия си живот.

3) “Голото Слънце” е вторият роман за Илайджа Бейли. След успешното разкриване на убийството от първата книга, Бейли печели симпатиите на космолитите. И когато се извършва първата в историята й убийство на най-младата /но и най-странна/ планета от 50-те Външни свята, наречена Солария, Бейли е извикан отново да разследва престъплението. Робот Данил Оливо отново е с него.

4) “Роботите на Зората” е третият роман за Илайджа Бейли. В него действието се развива в водещата сред всички планети – Аврора. Тя е първата населена от хора преди векове и най-развитата от всички. Това е и домът на Робот Данил Оливо, както и на почти всички космолити, с които Бейли се познава от предишните случаи. Макар всички трудности, той разкрива истината и по този начин успява да получи съдействие от правителството на Аврора за идеите му за изпращане на земляни в Космоса с цел търсене на нови обитаеми планети.

5) “Роботите и империята” първа и втора част – действието се развива около 200 години след тези от предната част. Илайджа Бейли отдавна го няма, но Робот Данил Оливо, Робот Жискар Ревентлов и героинята от “Голото Слънце” и “Роботите на Зората”, соларианката Гладиа са все още живи и действащи. Мечтата на Бейли е реалност. Хората са излязли от стоманените си пещери, започнали са експанзия на галактиката и облагородяване на нови и нови планети. Но това не се харесва на космолитите, чиято роля на водещи бавно отслабва и някои от тях са готови на всичко в името на това да си върнат позициите и да отмъстят на Земята.

В последните две книги, Азимов загатва и за науката “психоистория”, която е водеща тема в поредицата за “Фондацията”, доколкото прочетох. Все пак още имам да прочета трите части на имперските романи. Едва след това идва ред на т. нар. грандиозна “Фондация”.

Броячът на думите ми казва, че са станали 1342, което ме навява на мисълта, че трябва да приключа този пост, преди да съм станала досадна в многословието си. В заключение ще кажа само това, че Айзък Азимов е един изключителен автор, който без да изпада в лирични отклонения или обширни описания в стил Жул Верн или Майн Рид, както и в сложни технически описания, разказва едни увлекателни истории,  които те изумяват със задълбочеността си във всички аспекти на научното и социалното.

Add a comment

Честита Нова 2016-а!

Надявам се 2016 – та година да е година на мъдростта и разума, за да може поне мъничко да си поемем въздух от цялата тази посредственост, фалш и некадърност, които са ни обградили и да се радваме на здраве, успехи и щастие. Но не си правете илюзии, който и каквото и да ви е пожелал за Новата година. Нищо от това няма да се сбъдне, ако ви мързи. Просто светът така е устроен. За да сте здрави, най-малкото трябва да се грижите за себе си /другото е Божа работа/; за да сте успешни – трябва да се трудите; за да имате късмет – трябва да сте добре подготвени и да дебнете момента; за да ви обичат – трябва да обичате. Общо взето това е математиката на благополучието. Защото възможностите не падат от небето, все някой някъде ги създава. Животът далеч не е толкова романтичен и никой не е длъжен да вкара ред в живота ви, ако вас ви мързи. Толкова за Новата година хахаха.

Сега искам да се похваля каква страаашна торта направи мама Седрие за новогодишната нощ. Снимала съм крайния резултата само, понеже нямах идея, че видът и вкусът й толкова ще ми допаднат.

dsc00312

След това реших, че мога да добавя още нещо и карамелизирах захар и я сложих отстрани и отгоре. Мъжът ми не хареса този експеримент, но пък на мен много ми допадна. Още повече, че е много забавно да се чупят тези карамелени неща.:)

dsc00363

И как да приключа поста, без да пусна снимка на дъщеря ни, за която това беше първата Нова година и която беше ужасена от гърменето и тътена покрай зарята и пиратките, които започнаха за наш голям ужас още в 21 ч. Но всяко чудо за 3 часа. Настъпи новата година, настъпи и тишина. Мда, всичко е относително.

dsc00293

 

1 comment

Весела Коледа!

Весели празници на всички! Нека идната, 2016-а, да е по-мирна и по-алтруистична за целия свят. В крайна сметка, Земята е една и /на този етап/, ако я погубим, общо взето слагаме точка на цивилизацията си по най-нецивилизован начин.

dsc00236 dsc00242 dsc00278-s dsc00284-s dsc00290-s

Add a comment



Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.