Sedrie’s Photo & Travel Blog

„Тетрамерон” или „Имаш ли смелост да продължиш напред?”

„Тетрамерон” е една грандиозна, първокласна алюзия, представяща чрез един особено директен готически текст, прехода от дете към възрастен /а и периода след това/, с всички характерни търсения, стремежи, сблъсъци, дилеми и… самоти, и… себепознания и себенамирания. Колкото по-дълбока и тежка е самотата, толкова е и по-дълбоко себепознанието. В крайна сметка, целият този „път” на човека е път към… себе си.

В „Тетрамерон” животът е многопластов разказ в разказа в разказа в разказа… до безкрайност. Сменят се само разказвачите, а те са тези, които имат смелост да продължат напред, защото действителността е лицемерна, ужасяваща, тъжна и пропита със самота и единствено най-смелите имат силата и устойчивостта да минат през „огъня” на промяната и да останат невредими. Като едни истински саламандри…

„Тетрамерон” на испанския писател от кубински произход Хосе Карлос Сомоса е последната книга, издадена от „Колибри” у нас. Тя, като другите му книги „Клара и Сянката”, „Зиг Заг”, „Стръв” и т. н., е дълбоко, изпъстрено с множество символи и готически елементи, четиво за самотата, промяната, приемствеността /както и за много други неща/ в живота.

Дълго време отгалагах четенето на тази книга. Просто не ми беше до психотрилъри. Накрая, когато не остана почти нищо за четене от Айзък Азимов, реших да се върна към Сомоса, с когото съм се запознала чрез книгата му “Зиг Заг” преди доста време. Книгата се оказа още по-брутална от предните. Буквално, не „брутално” като „супер яко”, макар книгата да си е шедьовър в своя жанр.

Накратко за сюжета: 12-годишната Соледад отива на една училищна екскурзия, която променя живота й завинаги. А в книгата се разказва именно как точно се случва това. „Тетрамерон”,  така както го завършва Сомоса, спада към жанра „магически реализъм”. Само ако беше добавил нещо от рода на „И Соледад се събуди”, всичко щеше да изглежда по съвсем друг начин и щеше да остави коренно различно усещане у читателя. Определено нямаше да мисля толкова много за случващото се със Соледад, а и не само.

Представете си един подрастващ с неговите екзистенциални лутания в търсене на отговорите на въпроси, които не са зададени; възрастен на прага на съдбоносно решение, което ще доведе до генерална промяна в живота му; представете си един изключително самотен човек, който винаги е бил такъв, който нигога не знае какво е да не си самотен – всичко това е „Тетрамерон”, а и не само.

Самата книга е съставена от 8 + 1 истории, представени като разкази. Не искам да отнемам правото на читателя да разгадае за себе си всички тези стотици символи в книгата, затова бих желала само да отбележа, че всеки един разказ /както и разказвач/ следва определена логика на подреждане. Първият разказ, не случайно е първи, както и последният не случайно е последен. Всеки един от разказите, представя един етап от нашия живот, било то търсенето на щастието, любовта към уникалното, единственото или пък промиването на мозъците от корпорациите, търсенето на доброто и злото и… краят на всичко. Именно точно тук е преломният момент в цялото повествование. Според Сомоса животът сам по себе си е разказ и докато има кой да го разказва, животът е вечен и ще бъде разказван за вечни времена.

Бих добавила и следното: можеш просто да си отидеш от този свят, но можеш и да се превърнеш в част от историята во веки. За последното са достойни само тези, които са „преминали през огъня”. Саламандрите.

Етикети:, ,

Posted in Други.

Add a comment

Няма коментари

Можете да коментирате от формата по-долу!


Напишете Коментар

 



Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.