Sedrie’s Photo & Travel Blog

Пирин при Джангалската и Краледворски порти

Отиването ми до Пирин беше в пълния смисъл на думата “на магия”.
Изобщо не вярвах, че ще успея някакси да се организирам, за толкова кратко време, от Варна, през Пловдив и Кърджали, та до Асеновград и от там през Белово (да, там където  произвеждали “Белана” – тогава го научих) към Добринище…

Но се случи:)

Как? Ами с много желание и маааалко повече усилия. Т.е. пред упоритостта на мозъка, малко неща могат да устоят.

Нее, нямам намерение да се хваля, а да ви кажа, че тези два дена, изкарани във вървене и разглеждане на тази прекрасна планина, ме зареди много. Въпреки това, лично, не бих ви препоръчала да отидете на планина, без водач, както бяхме ние и то точно в Пирин, ако преди това не сте били на подобен терен.

Първо натрупайте опит на по-известни места и маршрути и след това се впуснете към чакълестия и камънист Пирин:)

Много камъняк, много катерене се падна.

Естествено, че се пребих, ама не в планината, а на стъпалата на лифта при хижа Гоце Делчев. Какво да се прави, една лепенка, стискате не зъби и газ (понеже се пребих още на първата крачка на похода).

Не бях се качвала на лифт до този момент, а в този момент бях с 4 чанти и раници и ако не бяха двамата яки мъже, които да ме хващат и качват с тоя багажлък, не се виждам до къде бих стигнала или по-скоро – нестигнала.

Така. Маршрутът беше х. Безбог-Джангалска порта-Валявишки езера-х. Демяница. Нощувахме в последната хижа, като резултатът от тази нощувка там е изхвърлен комплект четки за зъби, сапун и гъба за баня (през цялото време ме бъзикаха за тази гъба, ама много си държах на нея). Просто не исках да ги пипам след като ги използвах там. Ужасна хижа! Ама мнооого зле. То не само мръсно, ама едно такова… гнусно. Самите хижари – като герои от филм на Дейвид Линч.

Не искам да се сещам за тази част от пътуването; хубаво, че мина бързо.

Следващия ден подхванахме на обратно маршрута през Тевно езеро, по който маршрут се нагледах на какви ли не красоти. Да, голям зор си беше да се катеря по тези камънаци. Да, не беше никак лесно, но пък си струваше!

По пътя брахме боровинки, потопихме ръце в студените води на Попово езеро, хапнахме на фона на връх Каменица…пихме истински планински чай…

Последната спирка беше хижа Безбог, откъдето обратно се върнахме с лифта към хижа Гоце Делчев. Доста изморени, поне аз де. Но много доволни.

Прибрахме се в Асеновград, но това за мен далеч не означаваше Краят. От там взех куфара, хайде в Пловдив и чакай ли чакай влака за Варна. Имах доста време. Поразходих се из Стария град, но нещо нямах вдъхновение за снимки, а и слънцето залязваше и постоянно трябваше да вадя статива, а това е такава мъка за мен!… Затова нямам много снимки от същата вечер.

В извод: Препоръчвам на всеки да види тези места. Независимо за колки дни, независимо колко ще се озорите. С малко повече желание, начин ще се намери:)

Етикети:, , , , ,

Posted in Туризъм.

2 comments

Previous Post:   Next Post:

2 Replies

  1. Хубави снимки както винаги!

  2. Черна завист ме гризе :)))
    P.S. Много хубави,да!


Напишете Коментар

 



Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.