Sedrie’s Photo & Travel Blog

Добро утро, Варна

Добре, че листата на дърветата започнаха да пожълтяват, че да създадат поне психологическото усещане за есен, защото тази година минахме от лято на зима, без преход, без 20 дена чорапогащи. Това, разбира се, е леко разтърсващо, но да се надяваме, че ноември ще става, ако не за плаж, поне за разходка:)

Add a comment




30 години Седрие

dsc_4837

Благодаря на всички, които се сетиха. А тези, които не са се сетили… е, те могат да правят каквото си пожелаят.

Ако трябва да обобщя тези 30 години, кои от тях съзнателни, кои – не, може би най-точно би ги описало едно изказване на Луи Пастьор:

“Какво има над звездите? Небе. Над него? Ново, друго небе. Ако речем време, пространство, величини без измерения, стига ли? Това не задоволява. Когато тази мисъл завладее човека, то не му остава нищо друго, освен да падне на колене в безмълвие пред Създателя на всичко.” — Из речта на Луи Пастьор произнесена на 27.04.1862 г., когато го приемат за член на Френската академия на науките.

В каква връзка ли? Ами връзката иде от изконни проблеми като начало, край, първопричина, безкрайност, вечност…

30 години са си почти 1/2 от стандартен човешки живот. И като си стигнал до половината на пътя, се замисляш – къде е краят, има ли начало, има ли край? Ако в природата нищо не се губи, а се превръща от един вид в друг, тогава какво става с нас, с нашите съзнания, нашите чувства, мисли,…, душа?! Та в тази връзка горният цитат от Луи Пастьор.

Снимка: Св. Иванов

Add a comment




Tall Ships 2016

Тази година етапът до Варна, т.е. последната спирка, на регатата Black Sea Tall Ships беше началото на октомври. Разбира се, през деня имаше голяма посещаемост, гъмжеше от хора, затова за снимки трябваше да се отиде рано сутрин. А именно тук е пресечната точка на фотографията и гледането на малко дете – и за двете трябва да се става рано, рано:)

Този път даже изпреварих детето по събуждане, смъкнах си колелото от куките, изчистих го от праха и мръсотията, които се бяха събрали, определено, не поради много каране хахаах. След напомпване на гумите вече бях готова да си припомня някои моменти от предмайчинския си период. Улиците си бяха супер празни неделя сутрин, карането по пътя беше кеф. Надявах се да е така и на Морска гара. Да, нямаше много хора, но имаше достатъчно… фотографи. Мъглата, от своя страна, колкото и да е фотогенична, ми напълни дробовете с влага за 2 месеца напред.

До час вече бях тръгнала от там, то и взе да става все “по-тясно” и си продължих по крайбрежната алея към завоя на Почивка. И, колкото и нескромно да прозвучи, ще се похваля, че след толкова време зарязване на колоезденето, успях да изкача въпросния завой  с предавки 2 на 4 /хората от Варна са наясно за какво става въпрос, за останалите има гугъл:) ). Е, да – на два пъти бях на косъм да се откажа, но трябваше да си докажа, че мога и за моя голяма изненада успях, макар след това цялото ми тяло да беше се превърнало в едно голямо дишане:)

Ето ги и част от снимките, които съм направила:

Add a comment




Бялата лагуна

Или както е известна още като Иканталъка, се намира между Балчик и Каварна, близо до Тузлата и село Топола. Макар няколкото незавършени и изоставени сгради, местността е красива и спокойна и е от малкото места след Албена на север до Дуранкулак, където има пясък и плаж:)

dsc00861-as-smart-object-1 dsc00840 dsc00820-as-smart-object-1

 

Add a comment




Слънчогледи

Или тук, по-скоро, са… седриегледи:)

dsc00800

Add a comment






Copyright © 2010 - 2016 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.