Sedrie’s Photo & Travel Blog

To the Moon and back…

Честит рожден ден на Моя “лунен човек”:)

Хубавото на дъждовното и облачното време е, че след това светлината е най-хубава. А ако е залез или изгрев, не можеш да се сдържаш да не направиш една снимка поне. Залезът над Св. Св. Константин и Елена на 29 юни 2018 г. беше така:

Add a comment




2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment




Всичко е суета

Искам да ви разкажа една история.  Историята на моя блог. Накратко, защото нито имам желание да разтягам локуми, нито да драматизирам. Смятам, че всеки има достатъчно количество от тези неща в ежедневието си, за да му губя времето и тук.

…..

Не помня точната дата, но някъде около началото на ноември 2010 г. на регулярната среща на Open Coffee Varna, стана въпрос за социалните мрежи, за нещата, които се случват там, тенденцията на развитието им и т.н.

Аз, категорично изразих отвращението си от тези среди. За лицемерието и пошлостта, които царят там. Хора, които 5 години в университета не се сещат да ти кажат едно „Здрасти, как си?”, решават, че имат правото, смелостта и най-вече наглостта да коментират твои моменти, избори, предпочитания, които си решил доброволно да споделиш… Решават, че са твои приятели!

То, покрай интернет и социалните мрежи отдавна се загуби смисълът на думата „приятел” и „приятелство”. Знаете ли каква е думата за „приятел” на турски? “Arkadaş”.

Етимологията на думата „аркадаш” идва от двете съставни думи „аrka”, която изначава „гръб” и „daş”, която пък е стара форма на думата за „камък, скала”. Схващате смисъла, нали? „Скалата зад гърбата ти”. Ето това означава „приятел”. Скалата, която може и да не виждаш, но знаеш, че е винаги зад гърба ти и можеш да й се довериш, разчиташ и когато е необходимо, да се опреш на нея. Сиреч, няма нищо общо с виртуалните „подводни камъни” във фейсбук, например…

Да се върнем към онази среща от началото на ноември 2010-а…

Един от присъстващите беше впечатлен от моите разсъждения и ме попита, дали не искам или нямам нужда по някакъв начин да изразя себе си, да покажа нещата, които правя, снимките, които снимам, да разкажа за местата, които посещавам /тогава пътувах много/? Каза ми, също, че тези неща не трябва да ги крия само за себе си, че трябва да ги покажа на хората. Просто, защото си струва. Струва си да ги покажа на света… Предложи ми да направим един сайт за фотография и пътеписи. Бях скептична. Не за друго, а защото изобщо нищо не разбирах от сайтове и тем подобни неща. Първото, което се сетих да питам беше „А как ще се казва?”, той ми отговори „Как как? Sedrie.com, какво по-хубаво име?!”…

Този човек беше Орлин… един от най-добрите програмисти във Варна /а може би и в България, Европа, …, …/. За мен – най-добрият. И то не само заради гениалните си способности, но и желязната и непоклатима сигурност в системите му.

Трудно ми е да пиша тези редове, защото Орлин вече не е сред нас, сред т. нар. живи.

След като се съвзех от първоначалните емоции, се чудих дали да запазя и поддържам сайта, защото за тези 8 години, аз бях просто „автор” в този сайт, нищо че беше мой. Аз знаех, че моята „скала” е там някъде и винаги следи за нещата. Даже повече и от мен.

След размисли и претегляния, реших, че дължа на този човек поне усилието да поддържам създаденото от него. Не знам как, не знам дали ще успея сама, но съм длъжна да опитам.

Не защото имам крещяща нужда да споделям моментите си със света. Нито пък визията си за този живот и неговият смисъл. Още по-малко, начина, по който виждам нещата през моя обектив. Аз не съм фотограф и не искам да бъда. Аз съм просто един човек, който обича красиви неща и умее да ги вижда.

Този сайт винаги ще ми напомня за Орлин, за неговия богат дух, за нечовешката му интелигентност. Благодаря ти, Орлине, където и да си, че ми даде пространство и начин… Надявам се, че си на по-хубаво и справедливо място от този свят…

Add a comment




Пролетни бокета

Пролетта на 2018 – а в Северното полукълбо е факт. А де се е чуло и видяло аз да правя снимки на лалета и глухарчета? Ами, ето тук и точно сега:) Преоткривам 50мм/1.7 Минолта обектива. Очарована съм и определено ми се снимат подобни /и не само/ неща.

Add a comment




Sunshine, Sunshine…

На пръв поглед облаците и Слънцето може би са “врагове”, “противници”, “антиподи”, но ако решат да “играят” заедно, сътворяват истински шедьоври. Също като враговете, които стават приятели.

dsc01444-as-smart-object-1

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.