Първата снимка е на Кърджали от пътя за язовир Кърджали. Изгледът е от над село Срединка (поне така си мисля, че се казваше…)
Втората, от пътя за хижа Боровица… Меандър на р. Арда. Отсреща се вижда село Сухово, близо до което пък е онзи прочут завой на яз. Кърджали. Естествено – снимала съм по обяд – както подобава на един „истински пейзажист“:))) Да не се чудите от къде са тези толкова странни сенки:)
Това ще са спомените от първото ми посещение в Елена…
Христовски водопад на р. Мийковска
Тази последната стана доста… арть – нещо нетипично за счетоводителския ми нрав, но фотошоп е виновен:)
Не съм променила цвета на папратта – действително си беше червеникава и на живо, под капчиците дъжд изглеждаше наистина нереално… Особено на фона на цъфналите бели дръвчета…
Иначе е на отбивка от пътя за с. Илаков рът, близо до град Елена… Изключително спокойно място, подходящо за уикенд почивки, далеч от Метро, Лидл, Пикадили и т.н.:)
В Елена ми направи впечатление, че доста хора имат засадени дръвчета японски дюли, които в момента са цъфнали в изключително красив и живописен цвят. Естествено, че не съм разпознала от раз японската дюля, просто не издържах и попитах една жена какво е това дръвче?:) Да си призная, прииска ми се да имам огромен двор с подобни дръвчета:) Снимки? Ами в телефона са, трябва да ги сваля и т.н. Простете ми, но… виното е прекалено хубаво, за да се занимавам сега с това:)
Но обещавам – ще ги покажа… „след рекламите“:)
„…око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане…
…Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища…“
п.п. Някои могат да си кажат, че съм качила две еднакви снимки и, че „такива неща трябва да се избягват“.
Знаете ли – не можах да реша коя снимка повече ми харесва… Мисля, че и двете ми харесват, затова просто гледайте:) Както е писал Еклисиаст „Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания“… Бъдете прави, не мъдрувайте излишно…
Обичам Варна, обичам далечните хоризонти:)
*sis (тур.) – мъгла
Доста често съм била упреквана в неориентираността си спрямо фотографските си търсения. Ок, живеем в (поне така си мисля) демократичен социум, следователно всеки има право да изказва мнението си. Друга е темата дали изказващият дадено мнение притежава умението и таланта на един оратор, за да убеди аудиторията в убежденията си най-вече аргументирайки се…
Не, нямам намерение да задълбавам в някакви размишления за смисъла на живота и има ли живот извън Земята.
Просто искам да ви покажа няколко снимки, които ще послужат на гореупоменатите особи за аргумент (за неориентираността ми от към фотографското влечение).
Какво да кажа, аз не съм фотограф, даже изобщо не желая тази дума и професия да се използва с моето име в едно изречение:) Но пък имам много приятели, които са истински фотографи и изкарват, както се казва, прехраната си с тази професия, занаят, изкуство…
И от време на време вземат и мен, за да кибича около тях и да „се уча“:)
Да си кажа честно, един човек, който се впечатлява от пейзажи и архитектура, трудно ще го впечатли двучасово гримиране и 15-минутно снимане…, но пък за други хора това е страст, работа, хоби, влечение. И да си признаем има хора, които се справят страхотно със снимането на модна и рекламна фотография. Актовата няма да я намесвам, че трябва да се обяснявам още половин час, пък многословието не е било и никога няма да бъде добродетел.
Докато кибичих, заснех следните „шпионски“ карди, които впоследствие се превърнаха в „зад кадър“:)
А иначе истинските кадри, които стоят зад сесиите са ето тези:
follow: RSS
